1 . Допустимо ли е въззивният съд да откаже да обсъди доказателствата, събрани при проведеното пред първоинстанционния съд съдебно дирене, по иск срещу ответник за причинена имуществена вреда, респективно - да откаже обсъждане на първоинстанционния съдебен акт в тази му част и да обоснове и постанови неоснователност на предявените искове само и единствено на основание разпоредбата на чл. 300 ГПК, а именно: наличие на влязъл в законна сила съдебен акт, постановен от наказателен съд, с който акт подсъдимият по наказателното дело, явяващ се ответник по гражданското /търговското/, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му и предявени обвинения за причинени вреди, идентични на разглежданите такива по гражданското /търговското/ дело? и 2. Валидно ли е от процесуална и от материално-правна страна възражение, направено от ответника, за недопустимост на предявени срещу него искове, позовавайки се на погасяване на същите по давност при поредно предявяване на същите искове в различни съдебни производства при положение, че в някое от предходните съдебни производства при наличието на действително изтекли срокове по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД ответникът не е възразил срещу исковете на това основание, същите искове са били приети за разглеждане, съответно разгледани от съответния съд, по същите е имало постановен съдебен акт и са били уважени по основание и размер? Единствената сочена от касатора съдебна практика в обосноваване допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по същество е тази, обективирана в решение №50/19.03.2019г. по гр. д.№3438/2018 г. на четвърто г. о. на ВКС.