по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които, като обща предпоставка за допустимост на касационния контрол, да са с обуславящо значение за решаващата воля на въззивния съд в частта, с която е постановено отхвърляне на иска за разликата над 4 000 лв. до 50 000 лв. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси са от значение за изхода на конкретното дело и са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Задължението на касатора да посочи конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото и обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата, включително по отношение фазата на нейното селектиране, са израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Липсата на конкретно формулиран въпрос сама по себе си представлява достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване и не може да бъде преодоляна чрез служебното извеждане на такъв въпрос от страна на касационния съд, доколкото това би било в противоречие с основните начала, установени в чл. чл. 6, 8 и 9 ГПК - диспозитивно начало, състезателност и равенство на страните.