чл. 137 ал. 4 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. […] (4) За взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1) как следва да се тълкува текстът на чл. 137, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ТЗ относно създаването на писмени протоколи за решенията на ОСС в ООД и ЕООД поради възможността да се тълкува и правоприлага напълно противоречиво с две възможни разрешения; как се правоприлага в този случай – по каква аналогия и по какъв аргумент; 2) ако от преведеното тълкуване на текста на чл. 137, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ се оказва, че за взетите решения на ОСС в ООД и ЕООД следва да се съставя писмен протокол, то същият следва ли да се подписва и подписите на кого трябва да съдържа; 3) представлява ли липсата на дата на връчване на поканата за ОСС абсолютно нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ, което прави събранието и всички решения, взети на него незаконосъобразни, независимо от това дали съдружникът е упълномощил друго лице да го представлява; 4) може ли упълномощаването да санира липсата на редовно връчване на покана; 5) санира ли предварително издадено пълномощно липсата на надлежно връчване на поканата за Общото събрание; 6) достатъчен ли е според ТЗ протокол от ОСС на ООД за законност на взетите решения, който е подписан само от лица, които не са съдружници и които не са предвидени като служебни лица в ТЗ (председател и протоколчик при ООД не съществуват в закона), за да удостовери валидни волеизявления на съдружниците и да породи действие; 7) имат ли доказателствена сила като доказателство за провеждане на Общото събрание на съдружниците в ООД и взетите решения протоколи, неподписани от съдружниците и оспорени от тях, щом такива протоколи представляват частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК; 8) списък на присъствалите на заседание на ОСС в ООД е документ, който не е предвиден да съществува при провеждане на ОСС нито в закона, нито в дружествен договор на конкретно ООД; има ли доказателствена сила като доказателство за начина на гласуване и провеждане на Общото събрание на съдружниците в ООД и взетите решения списък на присъствали съдружници, съставен от лица, които законът не предвижда да участват в ОСС – председател и протоколчик; 9) ако ТЗ и самият дружествен договор на ООД предвижда, че за решенията на ОСС се изисква писмен протокол с подписи на съдружниците, то следва ли съдът да приеме, че решенията на ОСС са валидно взети, щом липсват доказателства за начина на гласуване на съдружниците и протоколът не носи техните подписи; 10) длъжен ли е съдът да следи за спазването на императивните изисквания за свикване и провеждане на Общото събрание на ООД и може ли да приеме за доказано редовното свикване при липса на позитивни доказателства от страна на дружеството; 11) може ли съдът да приеме, че събрание е проведено и решения са взети, когато ответното дружество не е изпълнило доказателствената си тежест за пълно и главно доказване на всички юридически факти, водещи до валидност на решенията на Общото събрание; 12) допустимо ли е съдът да приеме, че е имало кворум за провеждане на Общото събрание, когато липсват подписани присъствени листи или друг надежден документ, удостоверяващ кои съдружници действително са присъствали. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 13) допустимо ли е съдът да приеме за доказано провеждането на Общото събрание и вземането на решенията му въз основа на протокол, който представлява частен документ, не е подписан от съдружниците и е изрично оспорен от тях, при положение, че съгласно чл. 180 ГПК такъв документ доказва само изявленията на лицето, което го е подписало; 14) може ли ответното дружество да изпълни доказателствената си тежест за установяване на редовното провеждане на Общото събрание чрез представяне на неподписан от съдружниците и оспорен протокол, който има характера на частен документ по ГПК; 15) имат ли доказателствена сила като доказателство за проведено Общо събрание протоколи, представляващи частни документи по чл. 180 ГПК, неподписани от съдружниците и оспорени от тях, така че да удостоверят валидно формираната воля на Общото събрание, като едновременно се поддържа, че същите въпроси имат значение и за еднаквото тълкуване на закона и стабилността на търговския оборот, както и общо значение за правопорядъка и точното прилагане на нормите на търговското право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За задължението на въззивния съд да обсъди въз основа на наведените в жалбата оплаквания и доводи, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми, като мотивира решението си. Може ли съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези релевантни обстоятелства? Нищожно като невзето/липсващо или отменяемо ли е решение на ОС на ООД с двама съдружници за изключване на единия съдружник, когато съдружниците са се явили лично или са били представлявани на мястото, в деня и в часа за провеждане на събранието, но не е установено да са провеждани разисквания по въпроса, отразено в съставен протокол за взетите от събранието решения? Налице ли е обективирана воля на ОС за взимане на решение, отразено в протокол от ОС, когато съдружникът, имащ право единствен да гласува по решението за изключване на другия съдружник, е представил с искане да бъде заверен предварително написан протокол с решенията по дневния ред на събранието, и дали може да се счете, че с представяне с искане за заверка на предварително написания протокол съдружникът, формиращ целия кворум за взимане на решението, е обективирал волята на ОС за взимане на решението по начин, достатъчен да се приеме решение? В случай че ищецът твърди, че решение на ОС на ООД не е взето, а събрание не е проведено по причина на липса на кворум и непроведено гласуване пред трето лице, което не е член на дружеството или пълномощник на член, но същевременно по времето и на мястото за провеждане на събранието е обективирана и възприета воля от това трето лице за взимане на такова решение в деня, часа и на мястото за провеждане на събранието, в чийто дневен ред е включен такъв въпрос за решаване, има ли право съдът да разгледа иск за нищожност поради липса на взето решение или може да се произнесе само, ако е сезиран с иск за отмяна на незаконосъобразно решение? Когато общото събрание на ООД се състои от двама съдружници, като по въпрос, включен в дневния ред на свикано общо събрание за изключването му като съдружник, единият съдружник няма право да гласува, може ли да е нищожно решение за изключване на съдружника, когато съдружникът с право на глас в общото събрание за взимане на това решение е обективирал по начин, че е възприето от присъствалите лица, че с дяловете си взима решение за изключване на другия съдружник от дружеството? От какъв порок страдат решенията на ОС на ООД с двама члена и в частност решение за изключване на единия съдружник, отразени в предварително изготвен протокол, ако не се установява да е проведено разискване по точките от дневния ред, макар и да е записано в протокола, че е проведено разискване, ако съдружникът с право на глас за взимане на решенията/решението е поискал в деня, часа и на мястото за провеждане на събранието и в присъствието на другия съдружник (негов пълномощник) от нотариус да завери подписа и съдържанието му под протокол за взети решения/решението за изключване на другия съдружник от ОС? Нищожни ли са решенията/решението, отразени в протокол от ОС на ООД, когато не е установено да са били проведени отразените разисквания в предварително написан протокол, представен за заверка от нотариус, поради това че не са приети от събрание, което е редовно проведено? Отправяне от единствения съдружник с право да участва при взимане на решение от ОС на ООД на искане до нотариус да завери в деня, часа и на мястото за провеждане на свикано събрание на ООД протокол от ОС с взети решения установява ли наличие на формирана воля за взимане на решение, достатъчна да се счете, че решение има, и това дали са проведени съответните разисквания, когато такива са отразени в протокола, може ли да обоснове извод за непроведено събрание и оттам за невзети решения или значението му следва да се преценява само в производство по оспорване на процесуалната законосъобразност на решенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Не се установява недопустимост на обжалваното определение – с него е упражнен контрол върху обжалваем акт от съд, надлежно сезиран и определен според правилата за функционална компетентност.
Соченото от частния касатор обстоятелство, че е нарушено правото му на защита, тъй като съдът е констатирал съществени процесуални нарушения, но въпреки това е потвърдил обжалваното определение, няма отношение към допустимостта на акта, тъй като не касае предпоставките за сезиране и произнасяне.
Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Такова то би било, ако е постановено при тежко и видимо от самия акт, съответно от мотивите към него, нарушение на материалния или процесуалния закон или на правилата на формалната логика, чието установяване е възможно без извършване на анализ на данните по делото и на събраните в хода му доказателства (например прилагане на отменен закон, прилагане на закон в противоположния му смисъл, нарушаване на основни съдопроизводствени принципи или формиране на изводи в явно противоречие с логическите правила).
В случая въззивният съд е счел исковете за недопустими поради липса на правен интерес, като от мотивите му е видно, че тази преценка почива на приетия от съдебната практика за релевантен критерий, а именно – дали търсената защита би повлияла положително на правното положение на ищеца като трето на дружеството лице.
В съответствие със закона, а не в негово очевидно нарушение, е изведено, че ищецът няма качеството на съдружник и че легитимният му интерес да получи стойността на дружествения дял (определена според действителния счетоводен баланс към момент, предхождащ извършване на разпоредителните сделки) следва да бъде задоволен по друг правен ред.
Оттук е направен съответният на процесуалния закон извод, че не се изисква даване на указания за отстраняване на нередовността на исковата молба, доколкото тяхното изпълнение не би довело до допустимост на процеса.
Поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №1/2009 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора (без да е необходимо да е обхванат от силата на пресъдено нещо), да е обуславящ за решаването му, да кореспондира с въведените от касатора касационни доводи по чл. 281 ГПК и отговорът му да не произтича от конкретните събрани по делото доказателства, а да може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото.
В случая частният касатор не е формулирал конкретен въпрос, спрямо който да бъде извършена преценка относно правния му характер, а единствено са възпроизведени касационните доводи за неправилност на обжалваното определение.
Дори да се приеме, че въпросът може да бъде изведен от изложените съображения относно служебното задължение за квалифициране на иска, такъв въпрос не би бил обуславящ, доколкото съдът не е счел процеса за недопустим поради липса на дадена от ищеца правна квалификация на предявените искове, а поради необосноваване на правен интерес от воденето им.
По изложените съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно спазването на формата по чл. 137, ал. 4 Търговския закон.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
“Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правнорелевантни факти по делото?”
“Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител, ако по предходна точка на дневния ред е прието решение за изключване на управителя като съдружник?”
“Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?”
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 10 ГПК, чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 126 ал. 3 ТЗ, чл. 137 ал. 1 ТЗ, чл. 137 ал. 3 ТЗ, чл. 137 ал. 4 ТЗ, чл. 213 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 4 ГПК, чл. 236 ал. 3 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 74 ал. 1 ТЗ, чл. 74 ал. 2 ТЗ, чл. 74 ТЗ, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е нищожно и липсващото (невзето) решение, което обаче е отразено в протокола на ОС и вписано в Търговския регистър. Налице ли е общото събрание на което е провеждано гласуване по предварително обявения дневен ред, било ли е взето решение и по кои въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 126 ал. 3 ТЗ, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 137 ал. 1 ТЗ, чл. 137 ал. 3 изр. 2 ТЗ, чл. 137 ал. 3 ТЗ, чл. 137 ал. 4 ТЗ, чл. 139 ТЗ, чл. 231 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 74 ал. 1 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
„При констатирано наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума, когато порокът се констатира от въззивния съд и е отстранен след указания на съда в хода на делото, той следва ли да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция или въззивният съд, действайки при условията на ограничен въззив и инстанция по същество следва да реши самия материалноправен спор като постанови съдебен акт?“ „Следва ли въззивната инстанция, когато обезсилва решение на първоинстанционния съд да му укаже задължително да съедини искове, когато това може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, както и когато предявяването не е изрично направено в исковата молба, с оглед последващо уточняване и на кой етап от производството това е допустимо?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Относно спазването на формата по чл. 137, ал. 4 Търговския закон.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
За активната и пасивна легитимация на страните по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 125 ал. 2 ТЗ, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 137 ал. 4 ТЗ, чл. 200 КТ, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 267 ТЗ, чл. 273 ал. 1 ТЗ, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 365 т. 3 ГПК, чл. 517 ГПК, чл. 78 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
от дневния ред, провеждане на гласуване и приемане на решенията, не отговаря на действителното фактическо положение?”; 4. „Каква е доказателствената сила на протокол от общо събрание на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма досежно стоящи извън протокола факти, като: факта на действително провеждане на събранието, датата и мястото на събранието, провеждането на обсъждане и гласуване по въпросите от дневния ред и въобще по отношение на всички факти и обстоятелства по фактическото провеждане на събранието?”; 5. „Придава ли разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ „удостоверителна сила на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма съгласно дружествения договор? При оспорване на отразените в такъв протокол факти по реалното провеждане на събранието, обсъждане и разискване по дневния ред, провеждане на гласуване и т. н., обвързан ли е съдът от отразеното в протокола?”; 6. „Личното подписване на протокола от ОС на съдружниците на ООД изключва ли напълно възможността протоколът да е неверен документ (отразеното в него да не отговоря на действителното фактическо положение, независимо от съдържанието на протокола)?”; 7. „При оспорване на протокол от ОС на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма и на факта действително да се е състояло обективираното в протокола ОС от съдружник, който е подписал протокола и не оспорва неговата автентичност (истинността на подписа си върху документа), а неговата истинност (вярност) - съответствието му с действително осъществилите се факти, предмет на обективирани в протокола удостоверителни изявления, кой носи доказателствената тежест за установяване истинността на протокола (провеждането на ОС и вземането на решенията)?”; 8. „При предявен иск от съдружник за установяване нищожност на решения на ОС на съдружниците на ОС, обективирани в протокол в обикновена писмена форма, дружеството ответник носи ли доказателствена тежест да установи истинността на протокола, доколкото именно то черпи от този документ изгодни за себе си факти?”; 9. „При оспорване на частен свидетелстващ документ прилага ли се разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК?”; 10. „При оспорване от страна на съдружник истинността на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД с твърдения, че събрание не е проведено, не са провеждани разисквания и гласуване, фактът на провеждането на събранието трябва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване?”; 11. „Каква е доказателствената стойност на частните документи и как става опровергаването ѝ в хода на висящ процес?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие с казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение №188/03.10.2011 г. по т. д. №33/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение №123/14.03.2007 г. на ВКС по т. д. №891/2006 г., II т. о.; решение №100/04.06.2010 г. по т. д. №799/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение №60006/19.07.2021 г. по т. д. №2561/2019 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №38/24.04.2012 г. по т. д. №8/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №50/21.07.2017 г. по гр. д. №4880/2014 г. по описа на ВКС, IV отд.; решение №95/28.08.2019 г. по гр. д. №3543/2018 г., III г. о.; решение №270/19.02.2015 г. по т. д. №7175/2013 г. по описа на ВКС, ГК, VI отд.; решение №81/09.06.2017 г. по гр. д. №2631/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение №197/23.12.2014 г. по гр. д. №7364/2013 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение №748/17.02.2011 г. по гр. д. №801/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о.; решение №84/23.06.2009 г. по гр. д. №681/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение №261/22.01.2014 г. по гр. д. №261/22.01.2014 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение №213/15.01.2018 г. по гр. д. №856/2017 г. по описа на ВКС, III г. о.); 12. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни „решения” на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени като съществуващи в протокол на ОС, без действително да е проведено такова общо събрание?”; 13. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни решения на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени в протокола на ОС, когато на общото събрание изобщо не е било проведено гласуване по дадения въпрос и въпреки това в протокола от общото събрание е вписано, че е било взето решение?”; 14. „Воденето на неформални разговори между съдружници в ООД по теми, свързани с дружествените работи, без значение от време и място, без дневен ред, без провеждане на гласуване и без вземане на решения с конкретно съдържание, следва ли да се приравни на провеждане на общо събрание на съдружниците и ако се приеме, че всеки разговор между съдружници има характера на „общо събрание на съдружниците с последиците по ТЗ, това не противоречи ли на правната сигурност?”; 15. „Подписването на предварително изготвени и подписани от другия съдружник документи, в чието изготвяне оспорващият протокола съдружник не е участвал, без провеждане на разискване, на гласуване и вземане на решения, има ли характер на,, провеждане на общо събрание на съдружници в ООД?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС по т. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС); 16. „Каква е доказателствената стойност на протокола от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма и това е допустима форма съгласно дружествения договор по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ?”; 17. „При липса в обективната действителност на проведено общо събрание на съдружниците в ООД и при условие, че не се касае за неприсъствено общо събрание по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ, може ли да се приеме, че отразените в протокола „решения” на ОС на съдружниците са взети?” и 18. „В какво се изразява формалната доказателствена сила на протокола от Общо събрание на съдружниците в ООД по смисъла на чл. 180 ГПК (удостоверителното изявление в протокола относно провеждане на събранието и вземане на решенията е изявление на всеки от съдружниците или на самото юридическо лице, доколкото ОС на юридическото лице като негов волеобразуващ орган съвпада със самото юридическо лице)?” (твърди се, че правният отговор на тези три правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ал. 4 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 137 ал. 4 ТЗ, чл. 139 ал. 2 ТЗ, чл. 175 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 193 ал. 3 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 74 ал. 1 ТЗ, чл. 74 ал. 2 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.