Правна сигурност
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Правна сигурност” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дали искът по чл. 69 СК е недопустим поради пречката по чл. 71 СК, когато е предявен съединено с иск по чл. 62 СК, при положение че чл. 71 СК изрично допуска съединяване и предполага последователно, условно произнасяне?
Как следва да се прилага режимът на преклузивните срокове по чл. 62, ал. 4 и чл. 69 СК вр. чл. 73 СК, в контекст на чл. 8 от КЗПЧОС и чл. 56 КРБ – и длъжен ли е съдът да извърши преценка за „справедлив баланс“ и качество на мотивите, когато отказът от производство блокира установяване/оспорване на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че ищците имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди (поради това, че нито е установил законодателят да е нарушил норми на правото на ЕС, нито ищците (чиято е доказателствената тежест) са доказали да са претърпели вреди), поради което не е следвало да обсъжда какъв би бил справедливият размер на (неоснователното) претендираното обезщетение (дали претендираният размер е справедлив).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Декларацията за избор на режим на разделност по чл. 27, ал. 3 СК има ли обратно действие и преурежда ли правата, придобити от съпрузите по време на действието на отменения СК от 1985 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли от гледна точка на чл. 4, пар. 3 ДЕС държавата да изменя с нормативен акт действаща преференциална цена по вече сключени договори за изкупуване на електроенергия от ВЕИ, когато тази цена е била определящ фактор за инвестиционното решение и е свързана с европейско финансиране?
Допускат ли чл. 3 и чл. 4 Директива 2009/28/ЕО последваща национална законодателна намеса, която изменя съществено преференциалните условия за изкупуване на електроенергия от ВЕИ при вече сключени дългосрочни договори, основани на първоначалните национални мерки за транспониране на директивата?
Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателно преуреждане на вече възникнали правоотношения, когато това засяга неблагоприятно оправданите правни очаквания и икономическите интереси на инвеститори, които са действали при стабилна нормативна рамка?
Длъжен ли е националният съд да извърши самостоятелна преценка дали преференциалната цена за изкупуване на електроенергия представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107, пар. 1 ДЕС, когато липсва решение на Европейската комисия или открита процедура за нейното изследване?
Представлява ли имущество по смисъла на чл. 17, пар. 1 от ХОПЕС вземането за цена на произведена електроенергия, когато то произтича от действащ договор и нормативно определен режим на изкупуване?
Допускат ли разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкувани във връзка с чл. 3 и чл. 4 Директива 2009/28/ЕО, съществуването и прилагането на вътрешноправна норма като пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ, която предвижда различен режим на подпомагане и различни преференциални цени за изкупуване на електроенергия от възобновяеми фотоволтаични източници спрямо стопански субекти, осъществяващи еднородна икономическа дейност при еднакви или съпоставими условия и намиращи се в аналогична фактическа и правна ситуация?
Длъжен ли е съдът след като определи правилно предмета на спора да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, включително и доказателствените средства, свидетелските показания и аргументи?
При преценката на всички приобщени доказателства и всички доводи на страните съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК не се ли налага извод, че при обсъждането им, доказателствата следва да се съпоставят след което да се извърши тяхната съвкупна преценка по вътрешно убеждение, като решаващият орган съблюдава правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК при прекратено изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само въз основа на наличието на издаден изпълнителен лист в полза на взискателя, без същия с поведението си да е дал повод за завеждането на иска и да е оспорил погасяването по давност на вземането?.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
е обуславящ за допустимостта на касационното производство, доколкото преценимия според хипотезиса му момент, с оглед отговора, би могъл да отрече поддържания от ответницата – касатор начален момент на погасителната давност за вземанията на кредитора, считано от предоставянето на кредита, а от визирания във въпроса начален момент на погасителната давност същата не би се явила изтекла за процесното вземане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е от гледна точна на чл. 4, пар. 3 ДЕС, държавата да изменя с нормативен акт действаща преференциална цена по вече сключен договор за закупуване на електроенергия от ВЕИ, когато тази цена е била определящ фактор за инвестиционно решение и е свързана с европейски финансиране? Допускат ли чл. 3 и чл. 4 Директива 2009/28/ЕО последваща законодателна намеса, която изменя съществено преференциалните условия за изкупуване на електроенергия от ВЕИ при вече сключени дългосрочни договори, основани на първоначалните национални мерки по транспониране на директивата? Следва ли принципът за правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателно преуреждане на вече възникнали правоотношения, когато това засяга неблагоприятно оправданите правни очаквания и икономическите интереси на инвеститори, които са действали при стабилна нормативна рамка? Длъжен ли е националния съд да извърши самостоятелна преценка дали преференциалната цена за изкупуване на електроенергия представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107, пар. 1 ДФЕС, когато липсва решение на ЕК или открита процедура за нейното изследване? Представлява ли „имущество“, по смисъла на чл. 17, ;1 ХОПЕС вземането за цена на произведена електроенергия, когато то произтича от действащ договор и нормативно определен режим на изкупуване? Допускат ли разпоредбите на ХОПЕС, тълкувани във връзка с чл. 3 и чл. 4 Директива 2009/28/ЕО, съществуването на норма като пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ, предвиждаща различен режим на подпомагане и различени преференциални цени за изкупуване на електроенергия от възобновяеми фотоволтаични източници спрямо стопански субекти, осъществяващи еднородна икономическа дейност, при еднакви или съпоставими условия и намиращи се в аналогична фактическа и правна ситуация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да проверява всички правнорелевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон?
При отказ от иск на ищеца, в случаите, когато отказът е породен от новонастъпили обстоятелства, причинени от ответника, и когато ответникът с поведението си е дал основание за завеждане на иска, следва ли по аналогия от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да се възложат на ответника?
Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си? Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка? Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма?
Следва ли съобразно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК да се отведе от разглеждането на делото съдия, който е участвал в състав, който е разглеждал дело, което е аналогично с друго дело, като е обсъждал и взел становище по едни и същи доказателства, които са представени и по двете дела, при сходство на делата от фактическа и от правна страна? Следва ли да се отведе от разглеждането на делото съдия, участвал в съдебен състав, постановил съдебно решение, което е влязло в сила и което съдебно решение се представя по настоящото дело, е и от значение за преценка на правнорелевантните за настоящото дело факти?
При направен отказ от иск поради приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е съдът, при преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК, да намали договореното и доказано платено адвокатско възнаграждение под установения в Наредба ВАР?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.