са значими за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но по отношение на тях не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като има задължителна практика по смисъла на 280, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с т. 2 ТР 1/2009 ОСГТК- определение №490/2.07.2010 г. по ч. гр. д. №298/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №855 от 31.10.2011 г. по ч. гр. д. №600/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. В тях е прието, че преценката на основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се извърши с оглед изискванията на чл. 417, т. 6 ГПК, т. е. налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. Доколкото при това основание документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е самият ипотечен акт, то съществуването на претендираното вземане следва да се установява от този акт, а не от други документи.