чл. 7 ГПК

Увреден ли е акционерът, съответно акциите, които притежава, е притежавал, ще притежава, от една незаконосъобразна дейност на държавен орган? Има ли значение за наличието на увредата кога са притежавани акциите спрямо момента (моментите) на увредителната дейност или тежестта на увредата се „носи“ от акциите поради трайната им обвързаност с имуществото на дружеството, чиито издадел е то?
При грешно, включително липсващо разпределяне, спазващо чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, на доказателствена тежест от първата инстанция трябва да ли се отстрани този порок? Може ли въззивният съд да приема за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, а ги е приел за безспорни? Трябва ли да разгледа и изрично да констатира наличието или не на пропуски или недодастъци в доклада на първата инстанция, включени вече в обхвата на пороците по чл. 269 ГПК?
Как трябва да приложи въззивният съд чл. 10 ГПК с оглед оплакването във въззивната жалба, че не е установена истината в процеса, а и не е съдействано на страната да се установят фактите със значение за делото? Следва ли основание за отхвърляне на иска да е недоказването на факти, за които не е съдействано, включително чрез служебно назначена експертиза?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните с оглед събраните или не по делото доказателства? Трябва ли въззивният съд като съд по същество на правния спор да съблюдава очертаните му с въззивната жалба предели за произнасяне и да извърши съвкупна преценка, разглеждайки всички доводи и възражения на страните, обсъждайки ги, но само с мотиви по оплакванията във въззивната жалба за порочност на първоинстанционното решение?
Какъв порок е липсата изобщо на произнасяне от въззивния съд със собствени мотиви в светлината на задължението като съд на направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достигне до свое собствено решение?