чл. 433 ал. 1 т. 4 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: […]
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
чл. 433 ал. 1 т. 4 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: […]
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
за защитата на владението и ползването от страна на ищците. Излага, че обжалваното решение е постановено по недопустими искове, тъй като не е приложен специалният ред за защита по чл. 75 или чл. 76 ЗС срещу взискателя. Твърди, че произнасяйки се по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК първоинстанционният съд неправилно е приложил правните последици на силата на пресъдено нещо, прикрепена към отказа от иск на „Б.-З. Г. К.“ АД по гр. д. №14277/2006г. като сила на пресъдено нещо, произтичаща от съдебно решение, с което се решава спора за материалното право. Излага, че решението в обжалваните му части е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено, като на негово място се постанови друго, с което се прекрати делото поради недопустимост на предявените искове, респ. решение, с което исковите претенции се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като на касатора бъдат присъдени разноски за производството пред всички инстанции. В изложението на касационните основания, касаторът посочва, че решението на СГС е неправилно и противоречи на постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №246/23.10.13г. по гр. д. №3418/2013 г., решение №30/28.02.2018г. по гр. д. №1999/2017г., решение №48/12.0б.2017г. по т. д. №408/2015 г., на т. 1 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която, когато предметът на делото касае произнасянето на съда по приложението на императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да се произнесе дори и да няма искане от жалбоподателя, като се твърди, че въззивният съд не е обсъдил наведените с въззивната жалба възражения за недопустимост на решението на СРС. Според касатора е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд, съдържаща се в посочените по-горе решения, по следните въпроси: 1. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззнвннят съд е ограничен от посоченото в жалбата? 2. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за липсата на право на иск като абсолютна процесуална предпоставка? 3. Наличието на отказ от иск по чл. 108 ЗС, направен от лице и потвърден от съд с влязъл в сила съдебен акт, процесуална пречка ли е за предявяване спрямо същото лице на иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК? Следва ли в такъв случай съдът да извърши проверка относно идентичността на двете дела по страни, основание и петитум? Твърди се също, че произнасянето по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД на договор за продажба на недвижим имот от 18.05.2017 г., обективиран в нот. акт №127, т. I, peг. №1671, дело №125/2007г. в частта относно 28/42 ид. ч. от имот УПИ [№] противоречи на решение №224/23.10.2018г. по гр. д. №1634/2018г., в което се приема, че „... когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес.“, т. е. решението е недопустимо като постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: 4. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка от страна по делото, която не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността? По следващия формулиран въпрос: 5. Като се има предвид задължително тълкуване ма ВКС в т. 1 Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015г. на ВКС, може ли ищецът да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита или следва да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС срещу взискателя, в случаите когато е пропуснал срока за обжалване на извършения въвод? касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл е противоречие е ТР №3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015г. на ВКС, в което се съдържат разяснения относно реда за защита на трето лице, заварено в имота. Като не е съобразил приложимия специален ред за защита, съдът е постановил решение по недопустими искове. По 6-тия въпрос: Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на спора, да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора?, касаторът счита, че произнасянето е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като без да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, въззивният съд бланкетно е посочил, че „поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК“ и е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Счита, че в противоречие на мотивите по т. 19 ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите на т. 2 ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, и решение №60163 от 09.02.2022г. на ВКС по гр. д. №1368/2021г., въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, което е основания за допускане до касационно обжалване. Следващият въпрос: 7. Длъжен ли е въззивният съд да изследва възраженията и доводите на страните, които имат отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения? се поставя с оглед твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възраженията във въззивната жалба, приемайки, че те „са същите като в отговорите па исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт па първоинстанционния съд. Счита, че по този начин, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №208 от 12.03.2021г. на ВКС по гр. д. №983/2020г. Според касатора, посочените по-горе въпроси от 1 до 5 представляват и основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като са обусловили изхода на делото, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По изложените съображения се моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 108 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 233 изр. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 524 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 537 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 76 ЗС
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Как се прилагат критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1. „Следва ли съдът да обсъди съществени защитни доводи на въззивника, направени в жалбата, и да даде отговор на всеки от тях, за да бъде решението обосновано, когато те са свързани с нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, и съдържат аргументи за нарушения на закона от страна на прокуратурата по повод изземването и държането на веществени доказателства, т. е. на правомерността на действията на прокурора, когато те са предмет на иска; 2. „Има ли гражданският съд право и може ли да преценява законосъобразността, съответно - противоправността на всички актове и действия на всички държавни органи, в т. ч. и на съдебните изпълнители (частни или държавни)“; 3. „Какво представлява обезпечителната мярка запор върху парични средства, съхранявани в трезор и как следва да се изпълни тя“; 4. „Явява ли се страната по договор за банкова касета задължено лице по обезпечителната мярка и следва ли да бъде призована при провеждане на принудителното изпълнение; Как следва да се наложи от съдебния изпълнител допуснатото от съда обезпечение, когато то е запор върху парични средства, които не са в държане на длъжника по обезпечението, а в трето лице; 5. „Следва ли страната по договора за банкова касета (третото лице, което държи парите) да бъде уведомена и призована при налагане на допуснатото обезпечение; 6. „Какво представляват допуснататите от съда обезпечителни мерки по ч. гр. д. №480/2014 г. и ч. гр. д. №530/2014 г. и как следва да се изпълняват те; 7. „Може ли съдебният изпълнител сам да индивидуализира предмета на обезпечението и какво следва да предприеме, ако определението за налагане на обезпечението е неясно“; 8. „Кой ред се прилага при изпълнение на запор върху вещи, съхранявани в трезор по договор с трето лице, различно от лицето, срещу което е допуснато обезпечението на бъдещ иск - по реда за запор върху вземания или по реда за запор върху вещи (пари)“. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
нямат качеството на обуславящи изхода по спора, след като наред с тяхното третиране от страна на въззивния съд, основното съображение, поради което правораздавателният орган е счел за недължими заявените и приети в производството по несъстоятелност вземания на „БулактивЕООД срещу „Буларко“АД /н./ е, че с влязло в сила съдебно решение е признато в правния мир несъществуването на паричните вземания на „БулактивЕООД срещу длъжниците по издадените заповеди за незабавно изпълнение, вкл. срещу „Буларко“АД /н/ и по арг. от чл. 422, ал. 3 ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК изпълнителното производство по изп. д. №366/2015 г. по описа на ЧСИ М. подлежи на прекратяване, по силата на самия закон и следователно вземането, обективирано в тях, не съществува - т. е. въз основа на тях не може да бъде образувано в последствие отново изпълнително дело. Отхвърлянето на иска за установяване на вземането, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК означава, че и предприетото принудителното изпълнение е неоснователно, а от това следва, че сторените в неговия ход разноски по арг. от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК не са за сметка на длъжника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
чл. 245 ал. 3 изр. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ал. 3 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 435 ал. 2 ГПК, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 694 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 79 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 1 т. 1 ГПК
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Каква е отговорността на частният съдебен изпълнител за неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
с цел точно прилагане на закона и развитие на правото. Последните според жалбоподателя са обусловили произнасянето на съда и имат значение за разрешаване на процесуалния спор. Въпросите са следните:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и постановеното решение е очевидно неправилно:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 131 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 47 ал. 1 ГПК, чл. 473 ГПК, чл. 50 ал. 4 ГПК, чл. 517 ал. 3 ГПК, чл. 517 ал. 3 изр. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ЗС
Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.