Отказ от иск
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Отказ от иск” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Явява ли се допустима молба за отмяна, насочена срещу съдебен акт, който не формира сила на пресъдено нещо?
Кои съдебни актове подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Операторът на съответната електроразпределителна мрежа или търговецът на електрическа енергия е пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимиран по иск на крайния клиент за връщане на недължимо събрана сума за електропреносна услуга? Какъв е характерът на правните отношения между търговеца на електрическа енергия и оператора на електроразпределителна мрежа по повод събраните суми от крайния клиент за предоставяните на последния мрежови услуги? Следва ли ищецът по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД срещу оператора на електроразпределителната мрежа да докаже получаване на недължимата сума от ЕРП или е достатъчно да докаже плащане в полза на търговеца на електрическа енергия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
и преценката по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК е в съответствие с изясненото съдържание на тези понятия както в практиката на ВКС, така и в теорията. В последната изрично се сочи, че заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация /ПЛ/ на ищеца, но и ПЛ на ответника, т. е. предопределя кои са надлежните страни по делото; ПЛ и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба; ето защо когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба-какво е действителното правно положение е без значение; в деня на предявяване на иска то е неизвестно и едва съдебното решение ще каже дали то съвпада с правното твърдение на ищеца; гаранцията срещу неистинско твърдение, целящо да обоснове изгодна за ищеца ПЛ, е заплахата, че искът, основан на такова твърдение, ще бъде отхвърлен като неоснователен; поради това е наложително да не се смесва ПЛ с материалноправната легитимация /ПЛ е принадлежност на правото на иск; материалноправната легитивация е титулярство на гражданското правоотношение (кой е носител на правото и кой - на задължението); ПЛ следва от правното твърдение на ищеца; материалноправната предпоставя съществуващо правоотношение-само такова правоотношение може да има свои носители; различни лица могат да бъдат процесуално и материалноправно легитимирани/ /Българско гражданско процесуално право, Девето преработено и допълнено издание, Ж. С., А. М., О. С., В. П., Р. И., И. С., стр.155, стр.157/. В случая Н. К. е посочил с исковата молба като ответник Столична община и е изложил съответни твърдения в тази връзка, обосноваващи надлежната й процесуалноправна легитимация, в хода на производството е бил представляван от адвокат и не е предприел действия във връзка с евентуално конституиране на друга ответна страна /в това число след запознаване със становището на посочената от него такава относно основателността на претенцията и указанията на съда в доклада/. При това положение и с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, е било постановено решение спрямо определения от ищеца ответник, по отношение на който, обаче, с оглед събраните доказателства, е било прието, че претенцията е неоснователна - т. е., че той не е пасивно материалноправно легитимиран.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допуска ли се отмяна на определение по чл. 248 ГПК и при какви условия то подлежи на отмяна, с оглед задължителното тълкуване на ВКС?
Могат ли твърдения за лошо адвокатско представителство, нови или новоузнати обстоятелства и доказателства, или неверни свидетелски показания и експертизи, да бъдат основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 303 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи?
Длъжен ли е възивният съд служебно да проверява всички правнорелевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон?
При какви предпоставки следва да се присъдят разноски на ищеца при направен отказ от иск?
Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка?
Договорът за обществена поръчка единствено частноправен характер ли има или сключването му е резултат на смесен фактически състав с публичноправни и гражданскоправни елементи?
Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си?
Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма?
При направен отказ от иск поради приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца?
Присъжда ли се юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, когато юридическо лице - страна в процеса, е представлявано по делото от своя законен представител по чл. 30, ал. 1 ГПК, а не от юрисконсулт съобразно чл. 32, т. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 108 ЗС, чл. 13 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 30 ал. 1 ГПК, чл. 32 т. 3 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 74 ЗС, чл. 78 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как следва да бъде оформен договорът за правна помощ между страната и нейния процесуален представител и следва ли същият да съдържа уговорки за начина и срока на плащане на адвокатското възнаграждение, както и отбелязване относно получаването му от довереника, когато същото е платено в брой, за да се приеме удостоверителния характер на договора като разписка и разходът да бъде присъден на доверителя?
Каква е доказателствената сила на писмен договор, в който има поправки, добавки, нечетливи и грешни имена на страна?
Следва ли съдът да даде равни възможности на страните за запознаване с представените доказателства и достатъчно време за запознаване с тях?
Какви са критериите за уважаване на своевременно направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и следва ли националният съд да откаже да приложи националната правна уредба относно размера на присъжданото адвокатско възнаграждение, ако с него се нарушава конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е по реда на поправка на ОФГ съдът да отменя правните последици на влязло в сила определение за прекратяване на производството спрямо конкретен ответник /в случая С. Р./, което не е било обжалвано от ищеца в законния срок?
Може ли нормата на чл. 247 ГПК да служи като правно основание за изменение на волята на съда, обективирана в диспозитива, след като срокът за обжалване на първоначалния акт е изтекъл и той е породил стабилитет на прекратяването?
Допустимо ли е правилото на чл. 247, ал. 1 ГПК, че поправка на ОФГ може да се извърши по всяко време, да служи за служебна отмяна на влязъл в сила преграждащ акт и за възобновяване на делото срещу изключена от процеса страна?
Представлява ли очевидна фактическа грешка подмяната в диспозитива на името на надлежна страна (жив ответник - С. Р.) с името на починало лице, ако първоначалният акт е бил резултат от преценката на съда за неизпълнени указания от ищеца?
Налице ли е ОФГ, ако замяната на името в диспозитива води до коренна промяна на правните последици - от окончателно прекратяване към възобновяване на производството?
Представлява ли промяна на волята на съда (а не ОФГ) замяната на името на ответник, който е един от наследниците, с името на общия наследодател, когато актът е мотивиран от неизпълнение на указания за представяне на удостоверение за наследници и конституиране на същите /в случая Ж. Р., освен С. Р. - ответник/ дъщеря има и други две дъщери/?
Може ли процедурата по чл. 247 ГПК да служи за саниране на процесуални пропуски на ищеца (неизпълнение на указания по чл. 129 ГПК) и за служебно възстановяване на преклудирани права за водене на делото?
Допустимо ли е съдът служебно да подменя страната в диспозитива, за да поправи собствените си пропуски по управление на делото, като по този начин нарушава принципа на равенство на страните?
Представлява ли съществено нарушение на чл. 247, ал. 2 ГПК постановяването на акт за поправка без съобщаване на проект на страните, когато с това се засягат придобити от тях процесуални права?
Допустимо ли е съдът да извърши поправка на ОФГ в закрито заседание, без да съобщи на страните и осигури правото на писмена защита на страната, по отношение на която поправката създава неблагоприятни правни последствия?
Налице ли е противоречие с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато по реда на ОФГ съдът отстранява грешки, които са резултат на негови неправилни правни изводи или преценка на доказателствата?
Допустимо ли е чрез поправка по чл. 247 ГПК да се извършва подмяна на субектната страна, което съгласно практиката на ВКС надхвърля техническия характер на поправката?
Нарушава ли съдът принципа на десезиране, като ревизира акт, по който правораздавателната му власт е вече изчерпана спрямо конкретния субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.