Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. „Следва ли съдът да обсъди съществени защитни доводи на въззивника, направени в жалбата, и да даде отговор на всеки от тях, за да бъде решението обосновано, когато те са свързани с нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, и съдържат аргументи за нарушения на закона от страна на прокуратурата по повод изземването и държането на веществени доказателства, т. е. на правомерността на действията на прокурора, когато те са предмет на иска; 2. „Има ли гражданският съд право и може ли да преценява законосъобразността, съответно - противоправността на всички актове и действия на всички държавни органи, в т. ч. и на съдебните изпълнители (частни или държавни)“; 3. „Какво представлява обезпечителната мярка запор върху парични средства, съхранявани в трезор и как следва да се изпълни тя“; 4. „Явява ли се страната по договор за банкова касета задължено лице по обезпечителната мярка и следва ли да бъде призована при провеждане на принудителното изпълнение; Как следва да се наложи от съдебния изпълнител допуснатото от съда обезпечение, когато то е запор върху парични средства, които не са в държане на длъжника по обезпечението, а в трето лице; 5. „Следва ли страната по договора за банкова касета (третото лице, което държи парите) да бъде уведомена и призована при налагане на допуснатото обезпечение; 6. „Какво представляват допуснататите от съда обезпечителни мерки по ч. гр. д. №480/2014 г. и ч. гр. д. №530/2014 г. и как следва да се изпълняват те; 7. „Може ли съдебният изпълнител сам да индивидуализира предмета на обезпечението и какво следва да предприеме, ако определението за налагане на обезпечението е неясно“; 8. „Кой ред се прилага при изпълнение на запор върху вещи, съхранявани в трезор по договор с трето лице, различно от лицето, срещу което е допуснато обезпечението на бъдещ иск - по реда за запор върху вземания или по реда за запор върху вещи (пари)“. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.