всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 297 ГПК

Зачитане на решението
Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Представлява ли основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК на съдебния състав обстоятелството, че двама от членовете на съдебния състав са се произнесли по сходни съдебни спорове в СГС срещу Ж. и съдебния изпълнител, а третия член от възз. състав е участвал по дело в САС с пр. осн. чл. 389 ГПК по гр. д.№14831/2019 г. с постановен отказ от обезпечение по предявените искове по чл. 45 ЗЗД вр. чл. З ГПК?
Участието на съдия в предходно дело/в сл. съдия В. Б./ по което е взето становище по едни и същи доказателства, представени от ищцата А. Б. М. част от които са представени и по настоящето дело, съставлява ли основание за отвод и обуславя ли порок на обжалваемото решение, при наличие на предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?, по които въпроси се реферира към определение №5 0189/24.11.2022 г. на 2 -ро ГО, ВКС; решение №50/29.04.2022 г на 1 -во ГО, ВКС по гр. д.№3559/2021 г.
Липсата на предявяване на Запис на заповед от 27.02.2007 г на плащане, каквото действие липсва, въпреки наличието на вл. в сила съдебен акт за задължително предявяване от 14.08.2007 г по гр. д.№3134/2007 г на СГС, съставлява ли злоупотреба с право по проведения Исков процес по Искова молба от 24.09.2007 г до СГС, по която е постановено Осъдителното Решение №746/244.02.2010 г по Непредявен Иск с пр. осн. чл. 538/ТЗ, с оглед укриването на обстоятелството, че в Запис на заповед е вписан издаден Изп. лист от 10.05.2007 г по гр. д.№9393/07 г, който е обезсилен от СГС и по делото е не е приложен Изп. лист, респ. съставлява ли злоупотреба с Изпълняемо право по изп. д.№711/2015 г от страна на т. нар. Взискателка, или подобна очевидна противоправност е незначителна и не обуславя основателност за овъзмездяване по реда на чл. 45 ЗЗД за Пострадалото Лице /Касатор?, по който въпрос се реферира към Решение №113/12.07.2017 г. на ВКС, 1-во ТО по т. д.№536/2015 г; Решение №35/14.04.2020 г на ВКС, 1-во ТО, по т. д.№574/2019 г.
Допустимо ли е прилагането на чл. 299 ГПК при разглеждане на деликтен иск по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 и чл. 358 ГПК за осъждане на страните, които са злоупотребили с права и чрез непозволени от закона действия с противоправен характер са извлекли имотни ползи без основание или действително невалидно възникнала СПН основана на престъпни обстоятелства се явява пречка за осъдителен диспозитив по реда на чл. 45 ЗЗД, както неправилно са приели СГС и САС в решенията по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна, всеобхватна и ясна преценка на доказателствения материал, представен не само пред първоинстанционния, но и във въззивното производство, който не е преклудиран и нововъзникнал в хода на възз. производство, доказващ противоправност за ответниците или прилагането на разпоредбата на чл. 300 ГПК е пречка за осъдителен диспозитив по граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД?, по които се реферира към Решение №447/18.11.2011 г. по гр. д.№964/2010 г на 4-то ГО, ВКС; решение №63/17.07.2015 г. на ВКС, 2- ро ТО по т. д.№674/2014 г.
Налице ли е нарушение на императивната разпоредба на чл. 490 ГПК и забранителната по чл. 185б ЗЗД от ответника В. за придобиване на недвижим процесния имот чрез публична продан от 2017 г. в качеството на младши адвокат, укрито от съда в процеса на обжалване по чл. 435 ГПК, което действие е довело до апорт от 2002 г., чрез който процесния имот е придобит от работодателя на В. В. адв. Г., в която адвокатска кантора е получил информация за публична продан, и до колко тяхната свързаност по родствена линия и чрез съвместната им трудова дейност и взаимоотношения на работодател/служител обуславят свързаност, евентуална подставеност на участието на публична продан с цел неоснователно обогатяване, и дали подобно поведение се явява противоправно по см. на чл. 45 ЗЗД съобразно злоупотребата с правата и със служебно положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да реализира регресно вземане срещу застрахования за законна лихва за период, през който самият застраховател е бездействал и не е изпълнил доброволно задължението си към увреденото лице? От кой момент започва да тече погасителната давност на регресното вземане на застрахователя, когато то включва законна лихва за забава, начислена за период, значително предхождащ момента на плащането? Обвързва ли силата на мотивите по чл. 223, ал. 2 ГПК трето лице – помагач, когато участието му е било принудително по чл. 219 ГПК и без реална възможност да влияе на увеличаването на собствената си отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд, когато намира за установено по делото основание за имущественото разместване между страните, да конкретизира и/или квалифицира това основание, което според него изключва приложението на иска по чл. 59 ЗЗД?
В хипотезата на предявен иск по чл. 59 ЗЗД приравнява ли се недоказано облигационно отношение на липса на основание за установено по делото имуществено разместване между страните?
Докъде се простират правомощията на въззивния съд при изследване наличието на валидно правно основание за имуществено разместване при предявен иск по чл. 59 ЗЗД - до хипотетично наведените, но недоказани от ответника възможни основания или съдът е свободен да обсъжда и други потенциално възможни основания, които не са въведени от ответната страна, чиято е доказателствената тежест по установяване на основанието, на което е получила даденото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. (По искове, предявени при условията на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за имуществена вреда - пропусната полза от неизкупена електроенергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия по цена, определена КЕВР и за обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза от продажбата на непроизведени пневматични гуми)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е гражданският съд да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато е сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с твърдения за злоупотреба с господстващо положение по чл. 102 ДФЕС, а този въпрос е въведен като възражение за нищожност/непротивопоставимост на договорна клауза (минимален гарантиран брой абонати/минимална гаранция) и е определящ за изхода на гражданския спор?
Съвместимо ли е с принципа на ефективност (effet utile) и задължението за лоялно сътрудничество по правото на ЕС национален процесуален подход, при който съдът признава, че установяването на злоупотреба по чл. 102 ДФЕС е в компетентността на конкурентния орган, но отказва да изчака произнасянето му и окончателно решава спора по договорното вземане?
Следва ли чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде тълкуван в съответствие с правото на ЕС, така че да допуска (или да изисква) спиране и при висящо административно производство пред КЗК, когато иначе упражняването на права, произтичащи от чл. 102 ДФЕС, става практически невъзможно или прекомерно трудно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводите на страните, съответно да извърши преценка дали съответните факти, от които страната извлича изгодни за себе си правни последици, са доказани? Какво е задължението на въззивния съд при осъждане в мотивите на своето решение на доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора? (По иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съвместима ли е с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 6 пар. 1 от КЗПЧОС национална съдебна практика, която при искове по чл. 2в ЗОДОВ и касационно обжалване на акт на ВКС определя държавна такса по пропорционален принцип върху материалния интерес, вместо „проста такса по чл. 9а ЗОДОВ и отказва освобождаване на неплатежоспособно дружество с ограничена отговорност – при доказани запори на всичките му банкови сметки, възбрани върху цялото му недвижимо имущество и липса на дейност, с мотива, че неговите съдружници са длъжни“ да внесат таксата? Представлява ли отказът на ВКС да освободи неплатежоспособно дружество с ограничена отговорност от незаконосъобразно определена държавна такса при вече допуснато касационно обжалване – при доказана липса на активи, запорирани сметки и липса на дейност – очевидно нарушение на правото на ЕС /чл. 47 от ХОПЕС вр. чл. 6 от КЗПЧОС и чл. 4, пар. 3 ДЕС/, пораждащо отговорност на държавата по чл. 2в ЗОДОВ? Допустимо ли е при липса на изрична законова норма, върховният съд да приема, че съдружниците в дружество с ограничена отговорност имат лично задължение да внесат държавната такса, дължима от дружеството и на тази хипотетична възможност да основава извода, че дружеството не е лишено от достъп до съд?; Длъжен ли е въззивният съд по иск по чл. 2в ЗОДОВ да установи и посочи в мотивите си, коя конкретна норма на правото на ЕС /вкл. Хартата и вторичното право/ е нарушена от акта на юрисдикцията-ответник, да обсъди релевантната практика на СЕС и ЕСПЧ и да формира самостоятелни изводи относно „очевидността на нарушението, в съответствие с решение №17 от 05.03.2021 г. по гр. д. №1457/2020 г. на ВКС и практиката по делата Kцbler, Traghetti del Mediterraneo, Tomбљovб? Нарушава ли се чл. 12 и чл. 235 ГПК, както и принципът по чл. 121, ал. 4 КРБ, когато въззивният съд по иск за обезщетение по чл. 2в ЗОДОВ не обсъжда в тяхната съвкупност представените доказателства /за неплатежоспособност, запори, липса на дейност и др./, не отговаря на конкретните оплаквания за отказ от правосъдие и за неправилно определяне на държавната такса и свежда мотивите си до формално резюме и два кратки абзаца, в които не сочи защо приема едни доводи и отхвърля други? Допустимо ли е българският върховен съд да блокира достъпа до вече допуснато касационно обжалване чрез финансова бариера, която е непосилна за страната и това да остане без правна последица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своето решение всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то в тяхната съвкупност, както и доводите на страните? Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? Длъжен ли е въззивният съд да изложи разбираеми и логически последователни правни съждения за да се приеме, че решението съдържа мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК?
При данни по делото, че до 2003 г. на територията на населеното място /гр. П./, са съществували повече от едно регистрирано местно поделение със статут на юридическо лице към една религиозна общност /по делото е установено, че са съществували три регистрирани местни поделения със статут на юридическо лице/, за които няма данни да са притежавали процесните имоти, да са прекратени и тяхното прекратяване да е вписано в съответните регистри съответно притежавано от тях имущество да е преминало към ищеца, следва ли да се приеме, че е налице универсално правоприемство и че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 154 ГПК? Следва ли да се приеме, че ищецът е изпълнил възложената му доказателствена тежест за установяване на универсално правоприемство, при положение че за съда липсва несъмненост и сигурно убеждение в истинността на наведеното от ищеца фактическо твърдение? Съдът следва ли да приеме за осъществени твърдените от ищеца факти и обстоятелства, ако страната не се справи с доказателствената тежест, и за настъпването им съществува вероятност, но не и несъмненост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли неизправна страна по двустранен договор да се ползва от потестативно право на разваляне на договора?
Незаплащане на уговорената цена по договора поставя ли лицето в забава?
Какви са предпоставките за прекратяване/разваляне на двустранния договор при неизпълнение на последния от страна на лицето, упражняващо потестативното право да развали договора?
При издадена фактура за дължима сума и частично плащане по нея освобождава ли длъжника от плащането на остатъка по фактурата? Представлява ли частичното плащане на фактура неизпълнение на договора?
Когато длъжник не е изплатил изцяло издадена фактура по договор необходимо ли е кредиторът отново да му отправи покана за плащане или вече е налице неизпълнение на договора?
Договореностите, постигнати с подписване на двустранен договор имат ли сила на закон между страните? Следва ли страните да спазят уговорките между тях както са регламентирани в договора?
При предвидени в договора основания за прекратяване и за разваляне на последния, които са идентични, но в единия случай е налице изискване за предоставяне на срок, а в другия не, следва ли съдът да отчете точната воля на страните обективирана в договора?
При предвидени в договора допълнителни основания за заплащане на уговорената по договора цена при сбъдването на определени условия следва ли съдът да се съобрази с волята на страните?
Възражението за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД, може да се упражни единствено с цел осъждане на страните за изпълнение и/или възможността за отказ от изпълнение на насрещно задължение? Може ли с възражението за неизпълнен договор да се цели само освобождаване от последиците на собствената забава на длъжника и разваляне на договора поради неизпълнение на насрещното задължение?
Възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД възможно ли е да се предяви с отговора на исковата претенция или същото следва задължително да е извършено изрично извънсъдебно?
Правната квалификация на възраженията на ответника трябва ли да бъде посочена в отговора или последната се определя от съда на база наведените обстоятелства?
При направено възражение за неизпълнен договор, довело до неизпълнение на насрещното задължение следва ли съдът да квалифицира това обстоятелство като възражение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД?
Има ли преклузивен срок за упражняване на възражението за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД? Възможно ли е възражение за неизпълнен договор да бъде направено от длъжника след изявление за разваляне на договора, направено от кредитор, който е в неизпълнение?
Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, както и да изложи мотиви във връзка с тях и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато между страните в делбеното производство е налице влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС, с което е признато за установено по отношение на съделителя-ответник, че съделителят-ищец е собственик на идеални части от процесния имот на основание наследяване и сключена от наследодателя правна сделка, и съделителят-ответник по иска за делба и по иска за собственост предяви срещу съделителя-ищец иск за прогласяване нищожността на същата прехвърлителната сделка, на която е бил основан и искът за собственост, налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между делбеното производство и производството по установителния иск за нищожност на сделката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

12350 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела