чл. 630 ал. 2 ТЗ
Решение за откриване на производството по несъстоятелност
Чл. 630. […] (2) Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Несъстоятелният длъжник има ли процесуална легитимация да обжалва определение, с което е оставена без уважение молба на взискателя за отмяна на обезпечителна мярка, наложена по изпълнително дело срещу друго лице?
Могат ли твърденията за предубеденост на съдебния състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК без конкретни факти да обосноват право на обжалване на съдебния акт от несъстоятелния длъжник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли търговският характер на вземането по чл. 608, ал. 1 ТЗ да се определя от качеството и дейността на кредитора или от качеството търговец на длъжника и връзката на сделката с неговото търговско занятие (предмет на дейност), включително при презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ?;
Лишава ли еднократното сключване на сделка от търговец сделката от търговски характер, когато тя попада в предмета на дейност на търговеца и е насочена към осъществяване/подготовка на тази дейност?;
Допустимо ли е съдът да откаже откриване на производство по несъстоятелност, без да изследва неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността, когато кредиторовото вземане е установено с влязъл в сила арбитражен акт, а спорът се свежда до квалификация на сделката като търговска или нетърговска?;
Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди наведените във въззивната жалба доводи, вкл. и да излезе извън пределите на жалбата, с която е сезиран, а също и без да обсъди всички искания и възражения на страните, имащи значение за акта му по съществото на правния спор, вкл. и без да е извършил преценка на доказателствата, както го задължава чл. 12 ГПК?;
При изложени обективни предпоставки, които обуславят приложението на чл. 630, ал. 2 ТЗ, каква следва да бъде преценката на съда за прилагане на хипотезата на този законов текст?;
Когато е признато от ответника – длъжник в производството по несъстоятелност, че фактически е преустановил дейността на предприятието си, това явява ли се достатъчно основание, за да се постанови прекратяване на дейността му и обявяване на същия в несъстоятелност при хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд, когато намира за установено по делото основание за имущественото разместване между страните, да конкретизира и/или квалифицира това основание, което според него изключва приложението на иска по чл. 59 ЗЗД?
В хипотезата на предявен иск по чл. 59 ЗЗД приравнява ли се недоказано облигационно отношение на липса на основание за установено по делото имуществено разместване между страните?
Докъде се простират правомощията на въззивния съд при изследване наличието на валидно правно основание за имуществено разместване при предявен иск по чл. 59 ЗЗД - до хипотетично наведените, но недоказани от ответника възможни основания или съдът е свободен да обсъжда и други потенциално възможни основания, които не са въведени от ответната страна, чиято е доказателствената тежест по установяване на основанието, на което е получила даденото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 117 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 126 ал. 1 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 617 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 694 ал. 6 ТЗ, чл. 694 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020
Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустима ли е обезпечителна мярка за обезпечение на иск срещу лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, чрез налагане на запор на банкови сметки?
Допустимо ли е при липсата на данни от какъв източник са средствата по банковите сметки на лечебното заведение – бюджетни (приходи от НЗОК) или от плащания, извършени от местни или чуждестранни физически и юридически лица?
Допустима ли е обезпечителна мярка запор на банкови сметки, след като болницата осъществява специфична дейност по здравеопазване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Продължава ли действието на предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ и след решението за откриване на производството по несъстоятелност?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно?
Кой факт е от значение за противопоставимостта на правата на трети лица, договаряли относно възбраненото вещно право – формалното заличаване на обезпечителната мярка или осъществяването на основанието, което налага тя да бъде отменена?
Произвежда ли действие незаличена възбрана, като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а ТЗ, след решението за откриване на производството по несъстоятелност в хипотеза, в която временният синдик или молителят-кредитор не са поискали продължаването на действието на наложените предварителни обезпечителни мерки?
Съществува ли разлика между общата възбрана и запор, наложена с решението по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ и общата възбрана и запор, наложена с решението по чл. 711, ал. 1, т. 2 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 452 ал. 2 ГПК, чл. 453 ГПК, чл. 453 т. 2 ГПК, чл. 496 ал. 2 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 629а ал. 6 ТЗ, чл. 629а ТЗ, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 644 ТЗ, чл. 677 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 677 ал. 4 ТЗ, чл. 717 ал. 1 ТЗ, чл. 717н ТЗ, чл. 718 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е по иск за парично вземане срещу лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, осъществяващо специфична дейност по здравеопазване и имащо задължение според чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ да спазва утвърдените медицински стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, налагането на обезпечение чрез обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на лечебното заведение?
Следва ли да се изследва въпросът за произхода на средствата по банковите сметки – обект на обезпечителния запор с оглед забраната в чл. 393, ал. 1 ГПК да се запорират вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
чл. 227 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 389 ГПК, чл. 390 ГПК, чл. 391 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 391 ал. 3 ГПК, чл. 393 ал. 2 ГПК, чл. 393 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 696 ТЗ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 ГПК. Този въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 ГПК).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ивайло Младенов
чл. 108 ЗС, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, чл. 164 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 164 ал. 2 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 24 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 40 ЗЗД, чл. 620 ал. 5 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 649 ал. 4 ТЗ, чл. 649 ТЗ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Може ли да се иска за спиране на изпълнението на решение за откриване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 282 ГПК при представяне на надлежно обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Приложими ли са правилата на Глава четиридесет и четвърта ТЗ – „Оздравяване на предприятието“ и допустимо ли е предлагането на план за оздравяване за длъжник, спрямо който производството по несъстоятелност е открито в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ и е възобновено на основание ал. 2 от същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.