чл. 97 ЗС

Първият формулиран въпрос е: Представлява ли във всички случай дворното място обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС на сграда в режим на етажна собственост и към кой момент се определя това?
Вторият въпрос е: Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществуват и сгради /сграда/, притежавани в режим на индивидуална собственост?
Материално правният въпрос ІІ: Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място – УПИ с площ 419 кв. м., ако в него са построени сгради с конкретно посочена площ, съответстваща на сградите по настоящия спор, е конкретен фактически.
Неотносим към спора е и въпрос ІІІ – Дворното място, в което е изградена сграда от три физически лица по начина, описан във въпрос ІІ представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, ако дяловете от дворното място не отговарят на правилото на чл. 40 ЗС.
Първият е свързан със задължението на съда да изложи собствени мотиви и представляват ли такива изброяването на писмените доказателства и изброяване на решения на ВКС по казуси, които са неотносими, без да бъде извършен правен анализ на конкретните факти и сделки и конкретните основания защо съдът приема, че в разглеждания случай дворното място е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС към изградените в него сгради?
Втория въпрос е: Двлъжен ли е въззивния съд да приложи императивна правна норма при проверка правилността на първоинстанционното решение дори нейното приложение да не е въведено като основание за обжалване, длъжен ли е да съобрази доказателствата, които се събират служебно от съда /експертизи, огледи, освидетелстване/ ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материално правна норма?