чл. 130 ал. 3 СК
Управление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130. […] (3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Притежава ли право на собственост малолетно дете наследник, което се намира във висящо и неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на неговата оценка на останалото от починалия му баща и наследодател имущество в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във връзка с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС, преди да е бил постановен краен съдебен акт по охранителното производство, свързан с приемането на наследството, който да е бил вписан в особената книга за приемането на наследствата по опис към Районен съд –Пловдив?
При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК в хипотезата на висящо и неприключило особено охранително производството по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка от малолетно дете в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС следва ли съдът, при цялостната обективна преценка, да отнесе неприетата все още наследствена имуществена маса по опис - като собствена такава на молителя, без да има краен съдебен акт по окончателното приемане на наследството и вписването му в особената книга към съответния районен съд?
Притежава ли правна възможност малолетно дете, което не е приело по опис наследство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС по време на висящото особеното охранително производство за приемането на наследство по опис и извършването на оценка - да извършва разпоредителни действия с имуществената наследствена маса като със своя собствена, която би приело след края на това охранително производството с влязъл в сила съдебен акт, за заплащането на държавната такса и разноски по извършването на опис и оценка на наследствената маса в същия процес?
Явява ли се малолетният молител към момента на неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценката му, собственик на налично негово имущество по смисъла на Семейния кодекс, ЗС и ЗЗД, с което може да отговаря за задълженията си и което следва да бъде взето предвид от съда, когато последният извършва комплексната оценка по определяне на възможността на молителя да заплати дължимата държавната такса и разноски за извършването на описа и оценка на имуществото, което ще бъде наследено от него след приключването на производството по чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. р с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС? Респективно как в посочената по-горе хипотеза висящността на охранителното производство по чл. 61, ал. 2 ЗН се отнася към възможността на малолетния молител да бъде освободен/частично освободен/неосвободен от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК?
С еднакви правни и фактически възможности да изпълнят своето задължение по заплащането на държавна такса за извършването на опис и оценка в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС ли разполагат малолетен молител, който преди откриването на наследството, е притежавал собствено имущество, и малолетно дете молител, което се намира във висящо особено охранително производство по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка и което не е приело наследствената маса с влязъл в сила краен съдебен акт, който да е бил отразен в особената книга за приемането на наследствата по опис към съответния районен съд, и как спрямо всеки един от двамата молители следва да подходи сезираният с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съд. Преценката на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва ли да се изчерпва само с оглед на конкретното задължение за заплащане на държавна такса и разноски по производството или трябва да се съобрази доколко конкретният субект на конкретното задължение и неговия законен представител разполагат с достатъчно средства, за да се натоварят с плащането на таксите и разноските по цялото производство?
Следва ли в хипотезата на висящо охранително производство по приемането по опис на наследство и извършването на неговата оценка, съдът да извърши цялостна преценка към датата на подаването на искането за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, като изследва доколко доходите на молителя малолетно дете и на законния му представител, материалното и имущественото му състояние, семейното положение и здравословното състояние, съпоставени с размера на държавната такса, позволяват нейното заплащане от него и от законния му представител на основание представените по делото доказателства, в това число и декларации за семейно и имуществено състояние на малолетния молител и неговия родител или преценката на съда следва да е основана основно на евентуално бъдещо предполагаемо собствено имущество на малолетното дете, което то би получило, след приемането по опис и извършването на оценка на останалото от починалия му баща наследство и на възникналите след това евентуални (хипотетични) възможности за реализиране на доход. При преценката си по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да си служи с предположения и да основава своите мотиви на хипотетични възможности за реализиране на доходи от неполучено наследство по опис от малолетен молител в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС?
Длъжен ли е съдът да определи точно размера на цялата дължима държавна такса, която ще бъде дължима в особено охранително производство по извършване на описа и оценката на наследствено имущество при разглеждане предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, за да може да извърши последваща обективна преценка доколко материалното състояние на молителя - малолетно дете и на неговия законен представител във висящото особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС би им позволило обективна възможност за нейното заплащане?
Следва ли въззивният съд да съобрази и обсъди, при направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски в особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС, конкретното здравословно състояние на законния представител на малолетния молител, който е единствен негов жив родител, с оглед на декларираните обстоятелства в подадените декларации за СМС от молителя и нейния законен представител майка във връзка с представените към исковата молба медицински писмени документи, заключения от Лекарски консултативни комисии, документи от РЗИ, че има определена дата за освидетелстване от ЕК на ТЕЛК и за сторените разходи за лечение, които факти имат пряко значение към възможността на молителя и възможностите на останалия жив родител да заплатят дължимите ДТ и разноски в производството?
При определяне на възможностите за плащане на държавна такса на законния представител на малолетния молител в особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценка, трябва ли съдът да направи цялостна преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на единствения жив родител и законен представител или съответно липсата на такива с установените в страната: 1. линия на бедност; 2. данните на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейство и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот - официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работна заплата, и в тази връзка сумата в размер на 1945 лева брутно трудово възнаграждение един сравнително висок трудов доход ли се явява за издръжката на двама души, в хипотезата, че по данни на КНСБ и НСИ минималният нетен доход за издръжката на един работещ сам е в размер на 1547 лева нето към месец септември 2025 г.?
Съществува ли задължение, при цялостна оценка на възможностите да бъде заплатена държавна такса и разноски от малолетен молител във висящо охранително производство по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗН, съдът да обсъди дали могат да се бъдат използвани като хипотетичен източник на доходи за заплащане в производство по приемането по опис, и?
Допустимо ли е съдът само да констатира, че малолетната молителка притежава недвижимо имущество или движими вещи, без доказателства за това и без да е приключило особеното охранително производство по приемането по опис на наследствената маса и извършването на оценката й, за да откаже освобождаването му от заплащане на държавна такса или трябва да изследва въпроса за какво се използват имотите, има ли тежести върху тях или вещни или облигационни права на трети лица и може ли молителят чрез законния си представител да се разпореди с тях, за да реализира доходи, които да са достатъчни за заплащане на държавната такса или същите имоти да послужат за обезпечение за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ЗН, чл. 130 ал. 3 СК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 48 ЗН, чл. 49 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 76 ГПК, чл. 83 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно дейността на въззивната инстанция като такава по съществото на правния спор и произтичащите от това задължения на въззивния съд. (По иск за разваляне на договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 130 ал. 3 СК, чл. 130 СК, чл. 14 ЗМДТ, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ал. 1 ЗЗД, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 237 ал. 4 ТЗ, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 264 ДОПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 72 ТЗ, чл. 73 ал. 5 ТЗ, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и по-конкретно за задължението на въззивния съд да обсъди (съобрази) в съвкупност всички релевантни обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Касационно обжалване е допуснато и по въпроса дали когато Гаранционен фонд, в случаите на изплащане на обезщетение от Фонда за незастраховани моторни превозни средства, въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреден при ПТП, от фонда, като ответник, следва да бъде проведено пълно и главно доказване на възражението.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Налице ли е обективният елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, когато бащата, законен представител, е подал молба по чл. 130, ал. 3 СК за продажба на недвижими имоти, към която молба е приложил предварителни договори за покупко-продажба с посочена цена, която е почти три пъти по-висока от цената, на която са извършени действителните разпоредителни сделки след като е получено разрешение от компетентния съд, което разрешение е дадено при преценка на посочената продажна цена в представените предварителни договори, които също са подписани от бащата – законен представител на продавача и управител и едноличен собственик на капитала на купувача? Налице ли е обективният и субективният елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, когато договор за покупко-продажба, чието сключване е разрешено при условията на чл. 130, ал. 3 ЗС, и разрешаващият съд е извършил преценката на база представен предварителен договор за покупко-продажба с определена цена, подписан от бащата – законен представител на продавача и управител и едноличен собственик на капитала на купувача, е сключен от същото лице като законен представител на двете страни, а именно законен представител на малолетно лице продавач, от една страна, и законен представител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество купувач, от друга, като е продал процесния имот на цена, два пъти по-ниска от посочената в предварителния договор, представен пред разрешаващия съд? В хипотеза, в която договор за покупко-продажба е сключен от едно и също лице като законен представител на двете страни, а именно законен представител на малолетно лице продавач, от една страна, и законен представител, управител, на търговско дружество купувач, от друга, приложими ли са постановките на ТР №3/15.11.2013 г. по т. д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две търговски дружества забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не се прилага? Налице ли е увреждане на интересите на детето при договаряне сам със себе си, ако неговият баща е бил негов законен представител и същевременно законен представител на дружество, на което е продал имот, собственост на детето, при различни от посочените от бащата критерии за допускане на разрешение на продажбата на имота по реда на чл. 130, ал. 3 СК? Длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 40 ЗЗД относно сделка, сключена от малолетно дете чрез неговия законен представител по реда на чл. 130, ал. 3 СК, да извърши самостоятелна преценка дали интересът на детето е спазен или е обвързан от предварителната преценка на районния съд, извършена в хода на охранителното производство по чл. 130, ал. 3 СК, и достатъчно ли е да се установи спазването на законоустановения ред за сключване на сделка с имущество – собственост на малолетно или непълнолетно лице, за да се приеме, че сделката не уврежда представлявания, доколкото извършването й е разрешено от съда в производството по реда на чл. 130, ал. 3 СК? Налице ли е договор, сключен при неизгодни условия за представлявания като проявна форма на увреждане по смисъла на чл. 40 ЗЗД, когато реализираната продажна цена от разпоредителната сделка с предмет имущество, собственост на малолетно или непълнолетно лице, извършена с разрешение от компетентния районен съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, е значително по-ниска (почти два пъти) от предварително уговорената цена по предварителен договор, представен пред съда в производството по реда на чл. 130, ал. 3 СК? Налице ли е „сигурно настъпване на вреда по смисъла на чл. 40 ЗЗД от сделка, сключена от малолетно дете чрез неговия законен представител по реда на чл. 130, ал. 3 СК, чиято основна цел е обезпечаване образователните нужди на детето – чрез влагане на средствата от сделката в него, при твърдяна финансова затрудненост на родителя, комуто са предоставени грижите и издръжката на детето, когато сделката е сключена при значително по-ниска цена от установената обща стойност на дължимите такси към учебното заведение, в което детето е редовен ученик, обезпечаващи образованието на детето само за няколко учебни години, отчитайки, че в молбата за разрешаване сключването на сделката в производството по чл. 130, ал. 3 СК е посочено, че преместването на детето в друго училище би създало за него огромно затруднение? Постигането на основната цел, с оглед на която е разрешено сключването на разпоредителна сделка с акт на съда по чл. 130, ал. 3 СК, чрез допълнително влагане на лични средства от бащата на малолетния продавач изключва ли обективната сигурност за настъпване на вредата за представлявания, когато в производството по чл. 40 ЗЗД не се установи към датата на разрешаване на продажбата бащата и законен представител на малолетния продавач да е разполагал със средства от други източници, позволяващи постигане на целта в интерес на детето, с оглед на която е поискана и разрешена продажбата? Установяването на субективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, изразяващ се в недобросъвестност на представителя и на насрещната страна по договора, изисква ли те двамата да осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания, когато едната страна е юридическо лице, участващо в сделката чрез своя управител, който е и представител на насрещната страна – съконтрахент по сделката, или е достатъчно осъзнаване за увреждането да се формира само при общия представител на страните по сделката? Приложими ли са постановки на ТР №3/15.11.2013 г. по т. д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на договор, сключен от едно и също лице, действащо като законен представител на двете страни по сделката, когато едната страна е малолетно лице и участва в сделката чрез своя родител и законен представител, който е и едноличен собственик на капитала и управител на насрещната по сделката страна – юридическо лице? Спазен ли е интересът на детето по смисъла на чл. 129, ал. 2 СК в хипотезата на сделка, сключена с разрешение на компетентния районен съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, реализираната продажна цена от която е значително (почти два пъти) по-ниска от уговорената цена в предварителен договор между същите страни, сключен под условие, че извършването на сделката ще бъде разрешено от съда? При извършване на сделка от малолетен, представляван от законния си представител – негов баща, която сделка е разрешена от съда с акт по чл. 130 СК, в който не са посочени съществените условия на сделката, вкл. и цена, представителят освобождава ли се от задължението му по закон да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като продаде имота на възможно най-добрата цена, която може да се постигне (при отчитане на факта, че цената по предварителния договор е постижима за пазара цена) или поне на средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики, и може ли да се приеме, че с решението по чл. 130 СК тази преценка е извършена от съда? Влагането на получените средства от извършена продажба с предмет имущество на малолетно дете за целите, за които е поискано и разрешено нейното осъществяване от компетентния районен съд в охранително производство по чл. 130, ал. 3 СК, т. е. изпълнението на основната цел, поради която е дадено разрешението, освобождава ли законния представител на малолетния продавач от задължението му по закон да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като продаде имота на възможно най-добрата цена, която може да се постигне (при отчитане на факта, че цената по предварителния договор е постижима за пазара цена) или поне на средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики, и това само по себе си води ли до извод, че е действал в интерес на представлявания? Допълнителното влагане на лични средства от бащата на малолетния продавач (извън средствата, получени от продажбата на неговото имущество, извършена с разрешение на съда по чл. 130, ал. 3 СК) освобождава ли го в качеството на законен представител на малолетния продавач от задължението му по закон да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като продаде имота на възможно най-добрата цена, която може да се постигне (при отчитане на факта, че цената по предварителния договор е постижима за пазара цена) или поне на средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики, и това само по себе си води ли до извод, че е действал в интерес на представлявания? Когато компетентният съд е сезиран с искане по чл. 130 СК, към което са ангажирани доказателства за цената на бъдещата сделка, тя от значение ли е за неговата преценка и следва ли сделката да се осъществи на същата или на по-висока цена, ако в решението цената, за която е дадено разрешението, не е посочена? Може ли да се приеме, че разрешението на компетентния районен съд по чл. 130 СК замества съгласието на представлявания малолетен продавач по смисъла на чл. 38 ЗЗД, още повече като се има предвид, че в това решение не е посочен купувачът по разрешената сделка, и това решение по чл. 130 СК представлява ли предвидена от законодателя „по-силна форма на защита от съгласието на малолетния продавач, което може да бъде дадено от другия родител? Съгласието на малолетния по смисъла на чл. 38 ЗЗД може ли да бъде дадено от компетентния районен съд с акт по чл. 130, ал. 3 СК? В хипотезата, когато малолетното лице продавач е представлявано от своя баща и законен представител, който се явява законен представител на купувача – юридическо лице, налице ли е договаряне сам със себе си от страна на законния представител на двете страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
чл. 129 ал. 2 СК, чл. 130 ал. 3 СК, чл. 130 СК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗЛС, чл. 38 ал. 1 ЗЗД, чл. 38 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения по искове с предмет разрешаване на пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите документи по чл. 127а СК?
Има ли правно значение несъгласието на родителя, на когото не са предоставени родителските права, при даване на информирано съгласие за лечение на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поставени при допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, (аргументирана с необходимостта за в бъдеще да бъдат разрешавани аналогични хипотези по възможно най- правилния, справедлив и законосъобразен начин; с оглед необходимостта от регулиране и реално функциониране на предвидената ГПК възможност за доброволно изпълнение на постановено съдебно решение, а не преминаване директно към принудително събиране; с необходимост от дисциплинирането на претендиращите обезщетение лица и техните процесуални представители посредством въвеждането на негативни последици за тях при липса на съдействие застрахователят да изпълни доброволно задължението си; с твърдението, че отговорите на поставените въпроси биха предотвратили постановяване на неправилни и незаконосъобразни съдебни решения по дела с аналогичен предмет):
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кога е възникнало правото на моята доверителка да инициира съдебно производство по реда на чл. 130, ал. 3 СК за допускане на разрешение за теглене на суми от сметките в кредитни учреждения?
Следва ли съдът да обоснове липсата на втората предпоставка на чл. 139 СК за възникване правото на издръжка единствено с формалния критерий, че в кредитните учреждения правоимащото лице има авоари – както е настъпил в настоящи казус, без да разкрие/вземе предвид обективната невъзможност да бъдат трансформирани тези авоари, за да си осигури издръжка, поради душевното заболяване и висящността на съдебния процес за поставяне под запрещение?
За задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си относно определяне на режим на лични отношения, и длъжен ли е при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.