Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

от изложението атакуваното пред ВКС определение на Софийски градски съд изцяло съответства на визираното по-горе тълкувателно решение, имащо задължителен характер съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. С последното е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим; същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Съгласно мотивите на решението отказът от наследство представлява отказ от правото на наследяване и е обхванат от приложното поле на забраната на чл. 130, ал. 4 СК, доколкото използваният израз „отказ от права включва всякакви права, без изключение, и последицата е нищожност. Отклонение от правилото не е уредено de lege lata. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК е неприложима по отношение на отказа от наследство, тъй като изброяването в нея е изчерпателно и не може да се дава разрешение за извършване на други действия, извън посочените в тази норма. Рисковете, свързани с неблагоприятния състав на наследството, се преодоляват чрез задължителното приемане по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН). Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. Задължение за приемане на наследството по опис е установено само по отношение на изрично посочени субекти, когато са призовани към наследяване (чл. 61, ал. 2 ЗН). За лицата, посочени в тази норма, е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвиденият в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок не намира приложение – те могат да приемат наследството по опис и след като този срок е изтекъл. Спрямо тях срокът следва да се счита за преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля. Възражение за неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН не може да се прави спрямо посочените в ал. 2 лица (мотиви към т. 5 на тълкувателно решение №3 от 19.12.2013 г. по т. д. №3/2013 г. на ОСГК на ВКС).