както следва: 1. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” и ефикасни средства за защита по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права в ЕС отказа на българските съдилища да присъдят обезщетение за незаконно лишаване от свобода на известна личност и общественик, което е извършено в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и дори българският съд го е отменил като неправомерно, 2. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права в ЕС извършеното от българския съд игнориране на основните доказателства по делото, 3. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС превратното тълкуване, изопачаване и извращаване дори на категоричните доказателства, събрани по делото в съдебното решение, 4. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС отказа на българския съд да обсъди и анализира всички представени от ищцовата страна доказателства, 5. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС отказът на българския съд да бъде събрано и приобщено основното поискано доказателство по делото, включително и да бъде изискано и приобщено като писмено доказателство по делото сл. дело №6/2001 г., 6. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС голословното твърдение на българския съдия в обжалваното решение/невярното твърдение, че уж неправомерното постановяване на незаконното „задържане на 18.01.2007 г. и влезлия в законна сила съдебен акт, с който е установена незаконността на задържането били постановени при различна фактическа обстановка/ като за установяването на истината на визираната обстановка умишлено съдебният състав не е събрал необходимите доказателства, които са били поискани своевременно от ищеца още с исковата молба, 7. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС изопачаването и извращаването както на закона, така и на константната практика на ВКС от българските съдилища, 8. неизпълнението на задължението на българския съд да анализира по правилата на формалната и юридическата логика на всички доказателства по делото и тяхното изопачаване и извращаване представлява ли нарушение на изискването за справедлив процес, залегнало в чл. 47 от Х. за основните права в ЕС, 9. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС извършеното от българския съд игнориране на основните доказателства по делото, 10. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС превратното тълкуване, изопачаване и извращаване дори на категоричните доказателства събрани по делото в съдебното решение, 11. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС излагането от българския съд голословните и неподкрепени с никакви доказателства/понеже такива не съществуват/ неверни твърдения от съдебния състав, които ползва като псевдомотиви с цел неправомерно да избави ответника-деликвент от следващата му се гражданска отговорност, 12. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС отказа на българския съд да обсъди и анализира всички представени от ищцовата страна доказателства, 13. неизпълнението на задължението на българския съд да анализира по правилата на формалната и юридическата логика на всички доказателства по делото и тяхното изопачаване и извращаване представлява ли нарушение на изискването за справедлив процес, залегнало в чл. 47 от Х. за основните права на ЕС, 14. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС извършеното от българския съд недобросъвестно поведение, изразяващо се в отказ да бъдат разпитани свидетелите относно конкретно изясняване на конкретни факти и обстоятелства, а след това черпейки права за ответника-деликвент от собственото си неправомерно поведение да впише в обжалваното неправомерно решение, че отхвърля иска, понеже точно фактите и обстоятелствата, за които съдебният състав умишлено не е събрал доказателства, които са му били предоставени от ищеца под предлог, че уж доказателствената тежест била на ответника бил „недоказан”, 15. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС изложеното от българския съд в обжалваното решение неправомерното твърдение на българския съд, че уж при упражняване на процесуални права ответникът имал право да извърши престъпления и деликти, 16. правната норма на чл. 47, ал. 1 от Х. за основните права на ЕС задължава ли българската държава да осигури ефективни правни средства за защита пред съд за извършените от ответниците деликти срещу известен политик с Проевропейски и Е. разбирания, известен борец против мафията и корупцията в България, включително чл. 47, ал. 1 от Х. за основните права на ЕС задължава ли държавите членки да провеждат публичен и справедлив процес срещу деликвента от независим и безпристрастен съд и да присъждат справедливо обезщетение на пострадалия за причинените му имуществени и неимуществени вреди, 17. правната норма на чл. 1 от Х. за основните права на ЕС задължава ли държавата член на ЕС, включително и България да съблюдава човешкото ненакърняване на човешкото достойнство на всеки гражданин на ЕС, включително и на известния борец против мафията и корупцията адв. Н. Н. и при неговото накърняване както в процесния случай длъжна ли е държавата членка на ЕС, включително и България да му окаже необходимата защита, включително и посредством осъдително решение по предявения деликтен иск, предявен за причинените му огромни и непоправими неимуществени вреди и неизпълнението на визираните задължения представлява ли нарушение на правото на ЕС, 18. неизпълнението на задълженията на националния съд на държавата членка на ЕС, включително и България, залегнало в чл. 1 от Х. за основните права на ЕС представлява ли нарушение на правото на ЕС, включително и основание за отмяна на неправомерното съдебно решение на националния съд.