чл. 83 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
1. от ищците-работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
2. от ищците-по искове за издръжка;
3. по искове, заведени от прокурор;
4. от ищеца-по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;
5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.
(2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съвместима ли е с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 6 пар. 1 от КЗПЧОС национална съдебна практика, която при искове по чл. 2в ЗОДОВ и касационно обжалване на акт на ВКС определя държавна такса по пропорционален принцип върху материалния интерес, вместо „проста такса по чл. 9а ЗОДОВ и отказва освобождаване на неплатежоспособно дружество с ограничена отговорност – при доказани запори на всичките му банкови сметки, възбрани върху цялото му недвижимо имущество и липса на дейност, с мотива, че неговите съдружници са длъжни“ да внесат таксата? Представлява ли отказът на ВКС да освободи неплатежоспособно дружество с ограничена отговорност от незаконосъобразно определена държавна такса при вече допуснато касационно обжалване – при доказана липса на активи, запорирани сметки и липса на дейност – очевидно нарушение на правото на ЕС /чл. 47 от ХОПЕС вр. чл. 6 от КЗПЧОС и чл. 4, пар. 3 ДЕС/, пораждащо отговорност на държавата по чл. 2в ЗОДОВ? Допустимо ли е при липса на изрична законова норма, върховният съд да приема, че съдружниците в дружество с ограничена отговорност имат лично задължение да внесат държавната такса, дължима от дружеството и на тази хипотетична възможност да основава извода, че дружеството не е лишено от достъп до съд?; Длъжен ли е въззивният съд по иск по чл. 2в ЗОДОВ да установи и посочи в мотивите си, коя конкретна норма на правото на ЕС /вкл. Хартата и вторичното право/ е нарушена от акта на юрисдикцията-ответник, да обсъди релевантната практика на СЕС и ЕСПЧ и да формира самостоятелни изводи относно „очевидността на нарушението, в съответствие с решение №17 от 05.03.2021 г. по гр. д. №1457/2020 г. на ВКС и практиката по делата Kцbler, Traghetti del Mediterraneo, Tomбљovб? Нарушава ли се чл. 12 и чл. 235 ГПК, както и принципът по чл. 121, ал. 4 КРБ, когато въззивният съд по иск за обезщетение по чл. 2в ЗОДОВ не обсъжда в тяхната съвкупност представените доказателства /за неплатежоспособност, запори, липса на дейност и др./, не отговаря на конкретните оплаквания за отказ от правосъдие и за неправилно определяне на държавната такса и свежда мотивите си до формално резюме и два кратки абзаца, в които не сочи защо приема едни доводи и отхвърля други? Допустимо ли е българският върховен съд да блокира достъпа до вече допуснато касационно обжалване чрез финансова бариера, която е непосилна за страната и това да остане без правна последица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 10 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 83 ал. 2 ГПК, чл. 83 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съдът да признае на физическо лице право на освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при установен ограничен доход и нетрудоспособност? Възможно ли е размерът на дължимата държавна такса да се приеме за непосилен спрямо месечния доход и имущественото състояние на молителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен, актът, постановен от въззивния съд, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако актът на въззивния съд бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност. Същото следва и от самата жалба, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното определение, а се обосновава с противоречие с практиката на ВКС.
Поставеният в изложението въпрос няма характера на обуславящ и в този смисъл не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не кореспондира с решаващото съображение на въззивния съд, че по делото вече има постановен отказ на съда за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, който е влязъл в сила, а новата й молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасянето на същата такса не е мотивирана с настъпването на нови обстоятелства /мотиви към т. 12 Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело №6/2012 год., ОСГТК/.
Ето защо не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
В предоставения текст няма изрично формулирани правни въпроси. Желаете ли да извлека имплицитните правни въпроси, съдържащи се в мотивите (напр. относно допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и относно прекратяването на част от иска като оттеглен)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
От значение ли е за освобождаване от държавни такси и разноски на лице без материални и финансови възможности към датата на подаване на исковата молба, че това лице в миналото е разполагало с финансови средства за заплащане на същите, след като към момента на подаване на исковата молба не разполага с такива?
Следва ли да съобрази липсата на пълнота на декларираните в декларацията за гражданско, семейно и имотно състояние обстоятелства, което затруднява формирането на извод за имущественото състояние на молителя в момента, който е предпоставка за освобождаването му и да даде указания на молителя да уточни декларираните обстоятелства и да представи доказателства за това?
Как следва съдът да съобрази при преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК получения от молителя дивидент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Необходимо ли е молителят по чл. 83 ГПК да представи доказателства и декларация за имущественото си състояние, за да бъде освободен от държавна такса?
Възложено ли е на съда служебното събиране на доказателства относно имущественото състояние на страната при разглеждане на молба по чл. 83 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато насрещната страна, на която следва да се връчи препис от въззивната жалба е държавно учреждение, следва ли жалбоподателят да бъде задължаван да внася такса за възпроизвеждане на жалбата на хартиен носител; непосочването на електронен адрес от страна на държавното учреждение съгласно чл. 52, ал. 2 ГПК следва ли да се свързва като правна последица със санкциониране на насрещната страна.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли Върховният касационен съд служебно да формулира правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, когато касаторът не е сторил това? Явява ли се липсата на формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.