Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

обуславят изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените искове, въззивният съд се е позовал не само на липсата на надлежно дадено от инспекцията по труда /и на взето мнение от ТЕЛК/, респ. от Националния синдикат на гражданската администрация на МВР предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, но и невзето предварително съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, която липса на съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, сама по себе си обосновава извод за незаконност на извършеното уволнение. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение.