1) подлежи ли на доказване в производството по чл. 153 ЗПКОНПИ законният произход на паричните средства, внасяни по банкови сметки на ответниците от трети лица (без родствени връзки с ответниците), както и подлежи ли на доказване законното и/или правно основание за извършване на тези вноски, и в тази връзка – чия е доказателствената тежест – на ищеца в лицето на КПКОНПИ или на ответника, и защо; 2) ако паричните вноски по банкови сметки на ответниците от трети лица, извършени без основание и/или с основание „захранване, не следва да се приемат за придобито имущество без правно и/или законоустановено основание, то по силата на каква логика следва да бъдат еднозначно приети за приход или доход на проверяваните лица, при положение, че нито ищецът, нито ответникът са провели главно пълно доказване за тяхното постъпване (тъй като и в двата случая липсва правна и/или законна установеност на основанието за извършване на вноските); 3) подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, постъпили без основание по банковите сметки на ответниците от трети лица, които средства не са налични към края на проверявания период, както и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица; 4) при каква хипотеза постъпилите преводи от трети лица по банковите сметки на ответниците се явяват приход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват доход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват източник на финансиране – паричен поток за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват незаконно придобито имущество от проверяваните лица; в контекста на поставените въпроси и предвид конкретиката на казуса, кои са обстоятелствата, разграничаващи понятията „източник на финансиране и „законен източник на финансиране; и 5) как следва да се третират – като имущество или като разход, паричните средства, внесени по банковите сметки на ответниците от самите тях или от трети лица, които средства впоследствие са изтеглени и не са налични по банковите им сметки, и за които не е установено да са преобразувани в имущество; следва ли автоматично да се приеме, че след като техният размер не надвишава разходите за живот на ответниците по НСИ, то те са разходвани за обичайната им издръжка. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението си касаторът сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди противоречие между обжалваното въззивно решение и цитирината в изложението практика на ВКС по приложението на чл. 266 ГПК, но без да е формулиран процесуалноправен или материално правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който въззивният съд да е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. В изложението се сочи и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В тази връзка, след анализ на разпоредбите на пар. 1, т. 2, т. 3 и т. 8 ДР ЗПКОНПИ, касаторът излага следните свои правни доводи: От значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставка между доходи и имущество е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т. е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество.