чл. 153 ЗПКОНПИ

1/ Участват ли при определяне размера на нетния доход съобразно нормата на пар. 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, направените вноски по банкови сметки на ответниците, извършени от самите тях, от техните родители или от трети лица, за които не се установява законово основание за внасянето, в случай че те не са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период; 2/ При извършване на икономически анализ за преценка налице ли е значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ, като „приход ли следва да бъдат отчетени постъпилите суми по банкови сметки, извършени от самите тях, от техните родители или от трети лица и в случай че те не са налични /изтеглени от проверяваното лице на каса и чрез А., наредени преводи по сметка на трети лица, платени стоки и услуги чрез ПОС терминал и т. н./, следва ли да бъдат отчетени като „разход или същите не следва да участват в размера на несъответствието нито като приход, нито като разход; 3/ Представляват ли доходи, приходи и източници на финансиране по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на нетния доход, съобразно нормата на пар. 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, получените от проверяваното лице парични суми с неустановен законен източник; 4/ Допустимо ли е да се търси номинално сравняване и съпоставяне на размера на причинената с престъплението вреда и/или придобита облага, установена в хода на наказателното производство и стойността на установеното и претендирано за отнемане имущество по ЗОНПИ; 5/ Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно, само ако се докаже връзка между деянието, повод за образуване на проверката/производството по ЗОНПИ, и средствата, които са вложени за придобиването му; По първите три въпроса се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС – ТР №4/18.05.2023 г. по тълк. дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС и на конкретно посочена казуална практика на ВКС, а по четвърти и пети въпрос – със задължителната практика на ВКС – ТР №7/30.06.2014 г. по тълк. дело №7/2013 г. на ОСГК, както и с решение по гр. д.№3939/2023 г. на IV г. о. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са формулирани и следните два въпроса: 1/ Приемането на парични активи за законен приход/доход/източник на финансиране, независимо дали са от законна дейност или от т. нар. „сива икономика противоречи ли на решение №13 от 13.10.2012 г. по к. д. №6/2012 г. на КС и 2/ Следва ли доходи, които не са надлежно декларирани и за които не са платени дължимите данъци, в нарушение на чл. 60, ал. 1 Конституцията на РБ, да се приемат за законен приход/доход/източник на финансиране в производствата по ЗОНПИ. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на №13 от 13.10.2012 г. по к. д. №6/2012 г. на КС. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът повдига и следните въпроси: 1/ При какви обстоятелства, установени в хода на гражданското производство, съдът следва да се позовава на чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС предвид легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е насочена към защита на обществения интерес, като се има предвид, че производството по ЗОНПИ се развива независимо от наказателното; 2/ Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановени решение на ЕСПЧ /дело „Т. и други срещу България“, „Й. и други срещу България“ по водени дела по ЗОПДИППД /отм./ и образувани и водени дела по ЗОНПИ, развиващ се независимо от наказателното производство; 3/ Какъв е стандартът на доказване за установяване на връзка между незаконна дейност и придобито имущество в производствата по ЗОНПИ, и достатъчно ли е за спазване на принципа на пропорционалност по чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС установяването на обосновано предположение за такава връзка, основано на комплексната оценка на обстоятелствата, вкл. значителното несъответствие между имуществото и нетния доход и 4/ Налага ли принципът на пропорционалност изискване връзката да бъде само от „престъпна дейност“, или е достатъчна връзка с „незаконна дейност“ в по-широк смисъл и изисква ли принципът на пропорционалност прякото доказване на тази връзка или е достатъчно обосновано предположение за връзка; Допълнителният критерий по тези въпроси е обоснован с нуждата от тълкуване на понятието „незаконна дейност“ и от изясняване на стандарта на доказване в производствата по ЗОНПИ, и по-специално на въпроса дали „обоснованото предположение за връзка между незаконната дейност и имуществото е достатъчно за спазване на принципа за пропорционалност.