е за това допустимо ли е след като разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда петгодишна давност за вземанията, предвид чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, давността да се скъсява до 6 месеца. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, защото не е включен в неговия предмет, отнася се до съотношението на специален (какъвто е ЗОДОВ) закон към общ (какъвто е ЗЗД), за съотношението между давностен и преклузивен срок и по естеството си е от компетенцията на законодателния орган на РБ, а не на съдилищата, предвид, че нормите на давността, а и на преклузивните срокове, са императивни тъй като са установени в обществен интерес, поради което и съдът не следва да ги тълкува разширително. Следователно по този въпрос не е налице общата, по смисъла на т. 1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставка за допускане на касационното обжалване, което е достатъчно основание да не се допуска касация без да е небходимо да се изследва наличието на наведената предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.