Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно значимия за делото въпрос за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По този въпрос, съгл. дадените в т. 4 на Тълкувателно решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1 от 19.02.2010[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №1/2009 г. разяснения, не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпроса е налице и трайно установена практика на ВКС, с която се приема, че при произнасяне по възражение за принос на пострадалия - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът е задължен да съпостави тежестта на извършеното от деликвента нарушение на правилата за движение по ЗДв. П и тежестта на нарушението на ЗДв. П от страна на пострадалия, за да установи действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътно - транспортното произшествие, да вземе предвид поведението на пострадалия към момента на реализиране на увреждащото произшествие, задълженията, които той е имал като участник в движението, всички негови действия и допуснати нарушения на правилата за движение и след съпоставяне на поведението на всеки от участниците в произшествието и на тежестта на извършените от тях нарушения на правилата за движение, от които е последвал вредоносният резултат, да определи конкретния принос на отделните участници за настъпване на произшествието и на вредите, като разпредели помежду им отговорността за деликта и съобразно това да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при постановяване на обжалваното решение, след самостоятелен анализ и преценка на изяснения и с помощта на експертиза механизъм на реализиране на увреждащото ПТП, е направил извод, че вината на пешеходката е значителна, като приносът й е 50 % и съразмерно на този принос следва да се намали на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеното в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.