Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наред с това се поставят още въпроси, касаещи конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението, а именно: а/ следва ли съдът да съобрази, че детето е починало много скоро след раждането и е било в дома на родителите си само два дни, при което емоциите и обвързаността са по-малки; б/ има ли значение за вредите фактът, че след смъртта на детето е последвала раздяла между родителите; в/ може ли съдът да извежда изводи относно размера на обезщетението въз основа на показания на свидетели, които не са очевидци, а преразказват това, което знаят от ищците и как трябва да се преценяват показанията на близки приятели или роднини; г/ налице ли е съпричиняване от страна на родителите и от лекарите от доболничната помощ предвид установеното, че майката по време на бременността е имала заболяване от същия вид и е била хоспитализирана; следвало ли е съдът да назначи служебно друга медицинска експертиза или да коригира доклада си като даде възможност за ангажиране на нови доказателства; д/ допустимо ли е съдът да изгражда изводи за наличие на негативен ефект върху психическото състояние на ищците - изолация, повишена тревожност, потиснатост и др., без тези обстоятелства да са заявени в исковата молба и без да са представени медицински документи от психолог или психиатър; е/ може ли ответникът по иск по чл. 49 ЗЗД да навежда доводи за виновно поведение и на трето лице, за което той не отговаря, ако тези факти са станали известни в хода на делото след събиране на доказателствата и длъжен ли е съдът да ги разгледа. Поставя се и въпросът за задължението на съда да изложи мотиви по какъв начин и с какви изчисления е достигнал до размера на дължимите държавни такси, разноски и адвокатско възнаграждение. Изтъква се очевидна неправилност на обжалвания акт поради незаконосъобразна преценка на доказателствата и по приложение на закона. Във второ изложение се поставя въпросът за дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и начинът на неговото определяне при настъпило изменение на Наредбата в хода на делото.