всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 71 ал. 1 ГПК

Задължение за такси и разноски
Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

По този въпрос нормите на приложимия закон са ясни и е налице безпротиворечива съдебна практика на ВКС (вж. – определение №4274/26.09.2024 г. по ч. гр. д. №2782/2024 г., ІІІ г. о., определение №3360/01.07.2024 г. по ч. гр. д. №1597/2024 г., ІІІ г. о., определение №2958/13.06.2024 г. по ч. гр. д. №1921/2024 г., ІІІ г. о., определение №3785/29.07.2024 г. по ч. гр. д. №2480/2024 г., ІІІ г. о., определение №4252/26.09.2024 г. по гр. д. №3474/2024 г., ІV г. о., определение №2426/14.05.2025 г. по ч. гр. д. №1339/2025 г., III г. о. и др.). Приема се, че приложимият специален закон съдържа изрични норми относно присъждането на държавните такси и разноските, като разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ предвижда, че с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. На основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ Комисията - ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото – чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Комисията не е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер.
Обжалваното определение е в съответствие с така формираната съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дължи ли се държавна такса от субституента на притезанието при публично държавно вземане, когато държавен орган сезира съда като представител на държавата в изпълнение на възложената със закон компетентност? Правото за образуване на производства по реда на ЗОНПИ, представлява ли защита на интереси от по-висш ранг - публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК? Следва ли разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ да се тълкува във връзка с чл. 159 ЗОНПИ и субсидиарното приложение на чл. 84, т. 1 ГПК, вр. с чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК; систематичното тълкуване на нормите дава правилото, че при отхвърляне на искове, по които страна е КОНПИ, в качеството на субституент на държавата, то разпоредбите на чл. 157, ал. 2, вр. с чл. 159 ЗОНПИ, вр. с чл. 84, т. 1 ГПК, освобождават Комисията от внасяне на държавна такса? Налице ли е обща към специална норма по аргумент за противното - приложим при изключителни норми за чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по дела за конфискация и отнемане незаконно придобито имущество, тъй като са публични вземания по см. на чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК, който съответства на нормата на чл. 153, ал. 3 ЗОНПИ? В кои случаи при образувани производства, по които страна е държавен орган, е приложим чл. 84, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, предвид обстоятелството, че КОНПИ е държавно учреждение и действа в качеството на процесуален субституент на държавата? Към кой момент следва да бъде определен характера на вземането на държавата чрез КОНПИ като публичен - към момента на предявяване на иск по реда на специалния закон, или след влизане в сила на решение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е допълване на съдебен акт по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, когато не е налице влязло в сила определение и искането за разноски е направено своевременно и са представени доказателства за извършването им?
Какви са изискванията към доказването и присъждането на адвокатско възнаграждение като съдебни разноски, включително относно формата и съдържанието на договора за правна помощ и доказателствата за заплащането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е работодателят да търси други начина за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, различни от посочените в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ? Приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ в случаите, в които уволняваният служител осуетява връчването на искане за обяснения чрез неполучаване на писма, изпращани по куриерски фирми? Кои са случаите на неприложимост на чл. 193, ал. 3 КТ? Допустимо ли е заповед за дисциплинарно уволнение да бъде връчена чрез представянето ѝ като писмено доказателство по съдебно дело и счита ли се тя връчена по смисъла на чл. 195, ал. 2 КТ? Счита ли се за връчване представянето на заповед за дисциплинарно уволнение като доказателство по дело различно от това за незаконност на уволнението? Налице ли е виновно поведение на служителя, който осуетява връчване на искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ и на заповед за уволнение, като не получава кореспонденция, изпращана с препоръчано писмо с обратна разписка и куриерски фирми на адреса посочен в трудовия договор след като не се явява на работа? Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд? Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор? За задължението на въззивния съд да изготви нов доклад по чл. 146 ГПК с оглед даване указания на страните по размера на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Нередовна ли е исковата молба, когато ищецът е внесъл таксата за воденето на делото (чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ГПК), но не е внесъл таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК и какви са последиците от неизпълнението на дадените указания ищецът да внесе и таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК – връщане на исковата молба или събирането й при условията по чл. 77 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

какъв размер от договорените от правоимащата страна разноски следва да бъде възложен в тежест на страната станала причина за образуване на делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

По какъв начин се определя държавната такса, когато имущественият интерес касае едно благо, а основанията, от които това благо се извежда, както и лицата, от които това благо се претендира, са повече от едно? Налице ли е нарушение на императивната правна норма на чл. 72, ал. 1 ГПК, когато съдът е постановил заплащане на държавна такса от всеки въззивник, в пълен размер, в зависимост от броя на подадените въззивни жалби, при условие, че въззивниците защитават общо интереса на гражданско дружество по ЗЗД, в което те са съдружници, по сключен между ДЗЗД и Общината Договор за обществена поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

12312 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела