Регресен иск
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Регресен иск” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да реализира регресно вземане срещу застрахования за законна лихва за период, през който самият застраховател е бездействал и не е изпълнил доброволно задължението си към увреденото лице? От кой момент започва да тече погасителната давност на регресното вземане на застрахователя, когато то включва законна лихва за забава, начислена за период, значително предхождащ момента на плащането? Обвързва ли силата на мотивите по чл. 223, ал. 2 ГПК трето лице – помагач, когато участието му е било принудително по чл. 219 ГПК и без реална възможност да влияе на увеличаването на собствената си отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 110 ЗЗД, чл. 118 ЗЗД, чл. 219 ГПК, чл. 223 ал. 2 ГПК, чл. 223 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 336 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права н личните отношения между детето и родителите? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни? Следва ли съдът при определяне на родителските права да обсъди всички критерии по чл. 59, ал. 6 СК (предишен чл. 59. ал. 4 СК, съгласно редакция към ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г.) в тяхната съвкупност или е допустимо да изведе решаващ извод само въз основа на един от тях? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно родителския капацитет на двамата родители и да изложи мотиви защо кредитира едни и отхвърля други? Представлява ли нарушение на процесуалните правила липсата на обсъждане на посочените твърдения за проява на психическа и физическа агресия спрямо детето? Следва ли да бъдат предоставени родителски права на родител, за когото са налице доказателства, че упражнява физически и психически тормоз спрямо детето? Допустимо ли е при наличие на доказана изневяра от страна на единия съпруг съдът да приеме взаимна вина, без да установи конкретни виновни брачни нарушения от страна на другия съпруг, конто да са в пряка причинна връзка с разстройството на брака? Необходимо ли е съдът да установи причинна връзка между твърдените брачни нарушения на съпруга и настъпилото разстройство на брака, за да приеме взаимна вина, или е достатъчно формално посочване на влошени отношения? Съответства ли на задължителната практика на ВКС приемането на взаимна вина при развод, когато е доказано тежко брачно нарушение (изневяра) само от страна на единия съпруг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
В случай че въззивният съд изцяло отменя първоинстанционното решение, а същевременно се съгласява с установената от първата инстанция фактическа обстановка, необходимо ли е да изложи своите мотиви за различните правни изводи? Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по делото? Следва ли при спор по чл. 127, ал. 2 СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство/обкръжение на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно? В този контекст, императивна ли е разпоредбата на чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето? Задължен ли е съдът служебно да изследва поведението и личностните качества на новия партньор на родителя, с когото същият съжителства, както и останалите лица от най-близкото му обкръжение? Императивна ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 6 Семейния кодекс (преди измененията от 30.12.2025 г.), според която при спорове относно упражняването на родителки права родителите следва да бъдат лично изслушани пред съда? Може ли да се приеме, че 7-годишната възраст на дете е ниска по смисъла, вложен в ППВС №1 от 1974 г.? Следва ли съдът априори да предостави упражняването на родителките права на майката, в случай че детето се намира в тази възраст? Длъжен ли е съдът да изследва в пълна степен критериите, обуславящи най-добрия интерес на детето, когато взема решение за промяната на местоживеенето му и да изложи подробни мотиви за това свое решение? Длъжен ли е съдът, при констатация за равен родителски капацитет на двамата родители, да изложи конкретни, ясни и задълбочени мотиви относно решението си да избере да възложи упражняването на родителските права само на единия от тях- майката, както и относно ограничаването на другия родител до минимален режим на лични отношения с детето- въпреки пълноценното му участие в живота на последното и равната му способност да полага преки и непосредствени грижи? Допустимо ли е, при констатиране на еднакъв родителски капацитет, единият родител да бъде сведен до епизодично и ограничено участие в живота на децата- чрез архаичен режим за лични отношения от едва 4 дни месечно – без задълбочена мотивировка и без анализ на критериите по чл. 59, ал. 4 СК (редакция преди 30.12.2025 г.), пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет и постоянната практика на ВКС? При висящ спор за упражняване на родителски права. местоживеене и определяне на режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, длъжен ли е съдът, при отчитане на интересите на детето като основен принцип, да съобрази географската отдалеченост между домовете на двамата родители? Отговаря ли на принципа за защита на най-добрия интерес на детето определянето на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно, така че той да включва не само време през почивните дни и ваканции, но и в обичайни учебни дни, с цел детето да има възможност за пълноценно и равнопоставено общуване и взаимодействие с всеки от родителите, при поставянето му в центъра на родителската грижа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно приложението на чл. 559, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а КЗ в хипотезата на прекратен предсрочно договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите поради откриване на производство по ликвидация или обявяване в несъстоятелност на застрахователя?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Доколкото нередовността е свързана с процесуално действие по подаване на исковата молба и същата нередовност е отстранима съгласно чл. 101 ГПК и пред касационната инстанция, следва въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за проверка неговата допустимост. Исковата молба следва да се остави без движение, като на ищеца се укаже да представи официално заверени доказателства за представителната власт към 21.05.2021 г. на лицата, подписали за упълномощител пълномощно от 21.05.2021 г., което официално заверено извлечение от съответния регистър да е снабдено и с удостоверение „Апостил“ съгласно чл. 3 и 4 Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /Х. конвенция от 1961 г./.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
чл. 101 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 28 КМЧП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ал. 4 ГПК, чл. 32 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 7 ал. 1 ГПК, чл. 74 ЗЗД, чл. 9 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат получено травматично увреждане от непозволено увреждане, да се анализират обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и това, че травмите са нанесени в резултат на умишлени действия на дееца?
Следва ли при преценката за наличие на претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликт, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупност определят конкретния причинно - следствен резултат?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Тълкувателно решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За задължението на въззивния съд да се произнесе по спора, след произнасяне по всички доказателства, доводи и възражения на страните?
За това може ли да се приеме, че е налице съпричиняване от пострадалия при ПТП само на база предположение за поставяне в рискова ситуация, без приносът на пострадалия да е точно установен и конкретно посочен и без да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат?
За необходимостта от съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения?
При наличие на присъда с последиците по чл. 300 ГПК, длъжен ли е съдът да разгледа предпоставките за съпричиняване на вредоносния резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
чл. 110 ЗЗД, чл. 193 ГПК, чл. 20 ЗДвП, чл. 223 ал. 1 ГПК, чл. 223 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 410 КЗ, чл. 49 ЗН, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 53 ЗН, чл. 60 ал. 1 ЗН, чл. 9 ЗН
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При спор за родителски права, когато единият родител е чужд гражданин и не владее български език, а детето е български гражданин, нарушава ли се висшият интерес на детето, ако съдът не предвиди конкретни мерки за запазване на българската му идентичност и езикова среда, и не прецени адекватно рисковете, свързани със стабилността на средата на отглеждане и изпълнимостта на решението в чужда държава?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?
В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, и в тази връзка длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 25 ал. 1 ЗДвП, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 413 НПК, чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ, чл. 432 ал. 1 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 494 т. 10 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.