(първия – процесуалноправен, а останалите – материалноправни): 1. Когато във въззивната жалба има оплакване, че първостепенният съд е пропуснал да направи допълнителен доклад след допуснато изменение с добавяне на ново основание на предявения иск, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат? 2. Следва ли преценката за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави да се извърши само чрез сравняване на насрещните престации, без да бъдат ценени и обсъдени останалите обстоятелства, съпътстващи сключването на договора, които са от значение за преценката дали добрите нрави са накърнени – здравословното състояние, възрастта, социалното положение на продавача, роднинските връзки и мотивите за сключването на договора? и 3. При твърдения за нееквивалентност на престациите по договор за покупко-продажба със запазено право на ползване как следва да се оцени имота – по ЗМДТ или по указанията, дадени в решение №16/28.02.1985 г. по гр. д. №131/1984 г. ОСГК на ВС? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване - общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с указанията, дадени в т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2009 г. ОСГТК на ВКС, втория – с практиката на Върховния касационен съд, а третия – с решението на ОСГК на ВС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 214, вр. чл. 146 ГПК, нарушение по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и е необосновано – всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноски.