чл. 325 ал. 1 т. 3 КТ

Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси са неотносими към решаващата воля на съда. В случая решаващите мотиви на въззивната инстанция са свързани с липсата в процесния трудов договор въобще на нормативно изискуемо съдържание на срочния договор по чл. 68, ал. 4 ГПК, който се сключва по изключение по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР КТ – която липса, сама по себе си, обуславя недействителност на клаузата за срок. В този смисъл е налице и трайно установена практика на ВКС-напр. реш.№.104/23.02.10 по г. д.№.453/2009, ІІІ ГО - според която съгласно легалното определение „изключение по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му, посочените разпоредби са императивни, поради което и следва да се приеме за задължително изискването на пар. 1, т. 8 ДР КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор – която е съобразена. Отделно от изложената цитираната от касатора практика е и неотносима към изведените от него въпроси /касае определяне на работата при сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ/. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.