„Действителен ли е трудов договор, който първоначално не е подписан от едната от страните по него, ако подписът бъде положен по-късно, но след прекратяване на правоотношението между работника и работодателя?“ Счита, че по този въпрос липсва съдебна практика, а същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поставени са и следните въпроси, по отношение на които касаторът смята, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Какво е минимално необходимото съдържание на разписката, за да се приеме, че тя материализира извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало), че той е получил нещо от посоченото в разписката лице?“; „Непълнотата в съдържанието на разписката за получена сума променя ли характера на документа като разписка?“; „Когато в документа за плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, чия е тежестта да докаже съществуването на друго основание за плащане (т. е. съществуването на повече от едно вземания) и погасяването им в различен ред, съгласно чл. 76 ЗЗД?“ и „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?“. Твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение по гр. д. №131/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. №558/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение по т. д. №542/2012 г. на ВКС, I т. о., решение по гр. д. №131/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. №1453/2015 г. на ВКС, I г. о., постановление №1 от 1953 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и други.