чл. 255 ГПК

Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземане, когато се твърди погасяване по давност на лихви, настъпило след влизане в сила на осъдителното съдебно решение и в хода на изпълнителното производство. Представено е и отделно изложение, в което въпросът е доразвит в насока (1)дали е допустимо възражение за погасителна давност да бъде релевирано след влизане в сила на осъдително решение;(2) представлява ли настъпване на погасителна давност след приключване на съдебното дирене „новонастъпил факт” ;(3) длъжен ли е съдът да обсъди правната релевантност на такъв факт. Като въпрос, по която е налице противоречие с практика на ВКС се изтъква възприета в установената съдебна практика допустимост на иска по чл. 439 ГПК при позоваване на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене- реш.№237/2020 г по гр. д №694/2019 г ІІІ г. о; реш. №283/2014 г по гр. д №1609/2014 г ІV г. Изтъква се и основание по чл. 280, ал. 2, предл трето ГПК поради очевидна неправилност, съдът е смесил въпросите за допустимост и основателност.