Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се предпоставя становище, каквото не е възприемано от въззивния съд /че недействителността на анекс 4, води до недействителност на договора за кредит/, а втори и четвърти въпроси се отнасят до евентуалните/допълнителни доводи на въззивния съд, относно неравноправност на конкретна клауза от анекс 4, които доводи обаче представляват единствено допълнителен/евентуален аргумент, но не са единствените обусловили решаващата воля на съда, респективно какъвто и отговор да се даде на тези въпроси, изходът на спора не би се променил. Също така е видно, че по евентуалните осъдителни искове първоинстанционният съд се е произнесъл с изричен диспозитив в постановеното от него решение, като след достигане на извод за тяхната недопустимост, ги е оставил без разглеждане, в която част решението на първата инстанция е потвърдено от въззивния съд, поради което спрямо третия от въпросите също не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Друг е въпросът, че в практиката на ВКС се приема по безпротиворечив начин, че целта на предявяване на осъдителен иск е не само установяване съществуване на претендираното вземане, но и осъждане на ответника и снабдяване на ищеца с изпълнителен лист, като в заповедното производство тази цел е изпълнена. В този смисъл за заявителя, в полза на който е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес да предяви установителен иск за признаване на вземането, а осъдителен /извън случаите, в които заповедта за изпълнение е обезсилена/ - за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК или при въвеждане на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение /чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност/. Позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит, като в случая това е правното основание и на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.