Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 237 ал. 1 ГПК

Решение при признание на иска
Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

чл. 237 ал. 1 ГПК

Решение при признание на иска
Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

въззивното решение влизало в противоречие с ТР №1/06.08.2012 г. по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР №4/17.12.2012 г. по тълк. д. №4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съдът не съобразил, че ищци по делото за делба са били майката на жалбоподателката Х. Ц. и нейната сестра Л. К., като те поискали и отмяна на нотариалните актове на Й. и Т. и по този начин те отблъснали владението им.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

– в каква форма следва да бъде изразено съгласието на синдика?; 2. Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК при изразено съгласие от синдика за признанието на искове с правно основание чл. 59, ал. 2и ал. 5 ЗБН?; 3. Приложими ли са формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката, получени от нея преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо същата с решение по чл. 13 ЗБН?; 4. В приложното поле на нормата на чл. 59, ал. 1и ал. 2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след поставянето й под особен надзор и преди отнемане на лиценза й от Централната банка?; 5. В приложното поле на нормата на чл. 59, ал. 1и ал. 2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след отнемане на лиценза й от Централната банка и преди откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 13 ЗБН?; 6. Какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН – материалноправна или процесуалноправна, както и дали, ако е материалноправна, същата преурежда правоотношения, възникнали преди изменението й, обн. в ДВ бр. 98/2014 г.?; 7. С предявяване на иск за обявяване на недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка АД – в несъстоятелност на извършени от кредитополучатели на банката прихващания оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и в тази връзка извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение?; 8. Към кой момент следва да се извършва преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл. 59, ал. 5 ЗБН – към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност, или към момента на обявяването й в несъстоятелност, който за „Корпоративна търговска банка АД е 22.04.2015 г.? и 9. Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл. 59, ал. 5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че признанието на положителен установителен иск за собственост на поземлен имот /съответно на идеална част от него/ води до недопустимост на иска поради липса на правен интерес и съответно - до прекратяване на производството, както и на извода, че правилото, според което правото на собственост може да се придобие на основание придобивна давност, само ако вече не е придобито по друг начин, намира приложение и в случай като настоящия, при който единият от съпрузите е придобил по завещание идеална част от урегулиран поземлен имот, от който впоследствие са образувани два урегулирани поземлени имота, върху единия от които съпрузите са упражнявали фактическа власт и давността е изтекла по време на брака им.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1/ Допустимо ли е при направено частично признаване на иска съдът да се произнесе само по признатата част от иска в самостоятелен акт преди приключване на съдебното дирене за останалата част от исковата претенция, като с последната сезира друг съд, при условие че останалата част от исковата претенция попада под прага на чл. 104, т. 4 ГПК?; 2/ Когато съдът е сезиран с искова претенция, обуславяща родова компетентност на окръжния съд, но в рамките на съдебното производство е направено частично признаване на иска от ответника, следва ли окръжният съд да се произнесе и по непризнатата част от иска с краен акт – решение по делото, в случай че размерът на непризнатата искова претенция е под прага на чл. 104, т. 4 ГПК? Ако окръжният съд следва да се произнесе и по непризнатата част от иска, то произнасянето по признатата и непризнатата част от иска в един краен съдебен акт ли следва да е обективирано?; 3/ Произнасянето по част от исковата претенция на основание чл. 237 ГПК води ли до намаляване на цената на иска и/или до промяна на предмета му и ако да – съдът дължи ли произнасяне както по признатата, така и по оспорената част от иска в рамките на един краен акт – решение по същото съдебно производство?; 4/При частично признание на иска съдът следва ли съгласно чл. 252 ГПК да прекрати производството в частта, за която се отнася признанието, с определение или да продължи разглеждането на делото относно частта, която е спорна между страните?; 5/ При признаване на част от иска, с който съдът е сезиран, налице ли е изменение на предмета на иска, каквото би имало при намаляване цената на иска поради оттегляне или отказ от част от иска, в която хипотеза искът в намалената част престава да бъде предмет на съответното дело? Счита, че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага съображения и за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното определение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

– Възможно ли е, след като има направено признание на иска, да се прави възражение за неподсъдност, и длъжен ли е съдът незабавно да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска, или може да продължи процедурата по размяна на книжа; допълнителният отговор на исковата молба е ли е отказ от признание на иска и следва ли въобще да се разглежда от съда при разпоредбата на чл. 237, ал. 4 ГПК. В допълнение изтъква, че обжалваното определение е очевидно неправилно, по съображения, идентични с основанията за касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право