чл. 104 т. 4 ГПК

Задължен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди фактическия и доказателствен материал по делото и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение? До кой момент е допустимо да се оспорва приетият размер на цената на иска? Допустимо ли е въпросът за цената на иска да бъде пререшаван след първото по делото заседание? След като съдът се е произнесъл по цената на иска и е приел спора, че му е родово подсъден, допустимо ли е след обявяване на делото за решаване отново да повдигне въпроса за цената на иска и да приеме, че делото не му е подсъдно? Нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК специална ли е спрямо нормата на чл. 119, ал. 1 ГПК? Стабилизирането на цената на иска по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК, пречка ли е съдът да извършва повторна преценка по реда на чл. 119, ал. 1 ГПК за родовата подсъдност на делото по съображения, касаещи цената на иска? При липса на опасност за недопустимост на крайния съдебен акт, съдът следва ли да реши спора, с който е бил сезиран, при положение, че е извършил всички процесуални действия и е обявил делото за решаване, когато спорът е бил подсъден на долустоящ съд? Как следва да бъдат приложени принципите на чл. 13 ГПК и чл. 7 ГПК в контекста на чл. 270, ал. 4 ГПК, когато интересите на страните налагат решаване на делото в разумен срок?