Земите, които не подлежат на възстановяване и върху които Държавата запазва правото си на собственост (съгласно чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ и чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ, включително и държавната собственост върху земите от бившите стопански дворове на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ и по пар. 29 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, върху които са разположени сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, както и за незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване), произтича ли по силата на самия закон – „ex – lege”, или, правото на собственост за Държавата се поражда от момента на произнасяне, с решение на компетентната общинска служба земеделие по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ?
Конститутивен или констативен е ефектът на решенията на ОСЗ (бивши поземлени комисии) по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за установяване на земите останали държавна собственост и приложимо ли е към този вид решения тълкуването на закона, дадено в ТР № 1 по т. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, относно решенията на ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост на гражданите върху земеделски земи?