1/ Второинстанционният съд правилно ли е преценил датата на влязлото в сила решение на ВКС и погасителната давност 5г. или 10г. следва да бъде; 2/ От кога започва да тече погасителната давност за предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото след постановяване на решение; 3/ Как се определя спорното материално право, съответно – какъв е предмета на делото и търсената от ищеца защита и длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото и 4/ Следва ли, след като има два напълно противоречиви съдебни акта, делото да бъде допуснато до касационно разглеждане. Твърди се, че дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК, както и с практиката на ВКС – решение №132 от 11.11.2011 г. по т. д.№648/2010 г. на ІІ т. о., решение №191/28.08.2012 г. по т. д. №460/2010 г. на ІІ т. о., решение №21 от 30.06.2015 г. по т. д. №1107/2012 г. на І т. о., решение №178 от 12.11.2010 г. по т. д. №60/2010 г. на ІІ т. о. и решение №233/21.12.2013 г. по т. д. І 514/2012 г. на І т. о. Бланкетно се поддържа, че поставените въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.