Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Обективно съединяване” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба с оглед броя и вида на предявените искове за собственост, която нередовност не е била констатирана по делото.
Поради очевидна неправилност, тъй като при произнасянето си въззивният съд е подходил формално, без да вземе предвид, задължението си да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза/. (По обективно съединени искове по чл. 108 ЗС за предаване владение и по чл. 109 ЗС – за допускане изграждане на ограда)
За проверка на допустимостта на въззивното решение по обективно съединени искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ – за установяване несъществуването на вписани обстоятелства.
се поддържа наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че възприетата от въззивния съд липса на преюдициалност на административното производство по обжалването на административен акт, който е елемент от фактическия състав на търговското правоотношение, е извод, който е направен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №410/27.09.2019 г. по ч. т. д. №1813/2019 г. на I т. о., определение №10 от 06.01.2021 г. по ч. т. д. №2479/2020 г. на II т. о., определение №25 от 10.01.2013 г. по ч. гр. д. №795/2012 г. на IV г. о., определение №340/22.07.2019 г. по ч. т. д. №1250/2019 г. на I т. о., определение №456 от 03.08.2015 г. по ч. т. д. №1826/2015 г. на II т. о. и определение №40 от 18.01.2018 г. по ч. т. д. №2586/2017 г. на I т. о. За всички останали въпроси, от втори до шести, вкл., се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано със значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а така също и поради липсата в практиката на ВКС на ясно и точно разрешение на поставените въпроси.
Поради поради вероятната недопустимост на съдебния акт във връзка с правната квалификация на исковете по чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и обусловената от това родовата подсъдност.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с решение №******г. по к. гр. д. 4277/2019 г., ВКС, решение №******г. по гр. д. 3595/2019, ВКС, 3 ГО, решение №347 от 11.10.2011 г. по гр. д. 290/2010 г, IV ГО, решение №133 от 15.03.2021 г. по гр. д. 3595/2019 г., ВКС, III ГО, решение №129 от 12.07.2013 г. по т. д. 558/2012 г., II ТО, решение №482/11/30.05.2012 по гр. д. 1421/2010 г., I ГО, решение №453/30.11.2011 г. по гр. д. 634/2010 г, IV ГО, решение №121/27.09.2013 г. по т. д. 621/2012 г. I ТО, решение №170 от 15.10.2013 г. по т. д. 595/2012 г., II ТО, решение №60 169/28.01.2022 г. по т. д. 2012/2020 г., I ТО, решение №502/26.07.2010 г. по гр. д. 222/2009 г, IV ГО на ВКС, решение №546/23.7.2010 г. по гр. д. 856/2009 г., IV ГО, решение №504/26.07.2010 г. по гр. д. 420/2009 г. IV ГО, решиние №220 от 31.07.2014 г. по гр. д. 6126/2013 г., IV ГО, решение №134/25.06.2014 г. по гр. д. 6886/2013 г., III ГО на ВКС, решение №430/20.10.2015 г. по гр. д. 1673/2014 г., IV ГО на ВКС. Излага становище, че съдът бил подменил волята на страните, тълкувайки договора между страните,
в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваните части и предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се уважат в пълни размери.
в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.