всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 146 ал. 3 ГПК

Доклад по делото
Чл. 146. […] (3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, когато е налице отсъствие, непълнота или неточност на дадените на страните указания, както и неправилно разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти? (По искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

не удовлетворяват общото основание за допускане на обжалване, тъй като са казуистични и са извадени от контекста на делото, не е аргументирана връзката им с предмета на делото и изложените мотиви от апелативния съд и предполагат произнасяне по съществото на спора, което е недопустимо на фазата на допускане на обжалване. По първия въпрос изтъква, че решението е постановено на база всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, а заключението на ССЕ по делото е оспорено от ищеца и от синдика единствено по т. 3 и е изготвено на база приети от първоинстанционния съд доказателства, които също не са оспорени от ищеца и от синдика. По втория въпрос посочва, че в теорията и практиката няма съмнение относно приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ и тя не е тълкувана разширително САС. Изразява несъгласие с основателността на касационната жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са задълженията на въззивния съд при направено обосновано оплакване от страна на въззивника за неточен или непълен доклад на първоинстанционния съд?
Може ли решаващият съд, с оглед пределите на диспозитивното начало, да обоснове своя съдебен акт, позовавайки се на възражения, незаявени от ответника по иска?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните?
Кога нееквивалентността на насрещните престации по един възмезден договор представлява „накърняване на добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За задължението на възизвния съд да разгледа, обсъди и да се произнесе по същество по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване на спора, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове?
Какви са предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и обхватът на задължението на въззивника да ги обоснове?
Може ли да настъпи преклузия по отношение на едни доказателствени искания и да не настъпи преклузия по отношение на други доказателствени искания?
Следва ли да бъдат уважени от въззивната инстанция доказателствените искания, заявени с отговора на исковата молба, по които първоинстанционният съд е дал указания да бъдат уточнени, но до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция указанията на съда не са изпълнени и уточнени от ответника; В този смисъл може ли втората инстанция да допусне поискани доказателства, без да са налице процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция, вследствие на което страната да е лишена от възможността да ги ангажира пред първоинстанционния съд?
Следва ли ответникът безспорно да докаже съществуването на правоотношение по обезпечено вземане – договор за заем, както и с оглед реалния характер на договора – предаване на заемната сума?
Следва ли ответникът да индивидуализира договора за заем по основание и размер?
Към кой момент следва да е сключен договорът за заем?
Допустимо ли е страна, която не е страна по договор за за покупко-продажба на недвижим имот, да доказва единствено със свидетелски показания, че договорът е сключен за обезпечаване на задължение по договор за заем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ да се тълкува разширително или същата изчерпателно посочва условията, които следва да са налице, за да бъде реализирано правото на уволнение, предвидено в разпоредбата?
Обстоятелството, че в търговския регистър е вписан нов изпълнителен директор /лице, различно от предходното/, когато се отнася до ВиК дружество със стратегическо значение и специфичен засилен контрол, може ли да се приеме за достатъчно доказателство за наличие на сключен договор за управление?
Следва ли новоназначен изпълнителен директор на дружеството да разполага с възможност самостоятелно да определи екипа, с който работи, съобразно разпоредбите на закона и изискванията на възможността, предоставена в чл. 328, ал. 2 КТ?
При уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ следва ли работодателят да излага изрични съображения относно прекратяване на трудовото правоотношение?
В случай, че искът по чл. 344 КТ е предявен преждевременно, може ли съдът да присъди обезщетение за уволнение за бъдещ период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е решение, с което се уважава иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, основано на твърдение за прекратяване на действието на договор за поръчка със смъртта на възложителя, поради намерено за основателно възражение за унищожаемост на завещание, направено след смъртта на наследодателя – възложител, без унищожаемостта на завещанието да е била предявена с отделен иск?
Допустимо ли е приемане за разглеждане на възражение за унищожаемост на завещание в производство, развиващо се без участие на останалите облагодетелствани от завещанието субекти?
Допустимо ли е в производството по иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД да се приема за разглеждане възражение за унищожаемост на договор за дарение, която не е предявена с отделен иск в настоящото или друго производство?
Допустимо ли е с аргумент за унищожаемост на дарението, да се приема, че дарената с него сума подлежи на връщане поради отпаднало основание, представляващо договор за поръчка?
Следва ли съдът да се съобрази с доказателствената сила на мотивите към решение, по което е формирана СПН, обоснована в мотивите с извод за неоснователност на възраженията за унищожаемост/ на завещание/, направени в друго производство между същите страни или може да ги разгледа отново, като ги приема за основателни?
Преклудирани ли са направените във връзка с оспорване на заключението на съдебна експертиза и имащи за цел нейното опровергаване искания за гласни доказателства в заседанието, в което се изслушва заключението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Иванова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички изложени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като изложи конкретни съображения по тяхната основателност? (По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ищците, че ответницата не е собственик над размера на притежаваните от нейния праводател идеални части)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Следва ли съдът преди да постанови акта си по същество на спора да обяви на страните, че изключва от доказателствения материал по делото събрани в хода на производството доказателства?
Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

12319 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела