чл. 145 ал. 2 ЗЗП

Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи по чл. 6 Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи и чл. 146, ал. 1 ЗЗП да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е договорът за рефинансиране на кредит, изразен в чуждестранна валута? След като абсолютната недействителност на неравноправна клауза означава, че такава клауза никога не е съществувала в договора, може ли да се приеме, че извършените впоследствие правни действия, а именно сключване на договор за рефинансиране също следва да се считат за неравноправни и без никакво действие?
Налице ли е обвързаност между договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, и договор за рефинансиране на първоначалния договор с оглед целта на втория договор да се погасят задълженията по първия договор? Може ли да се приеме, че договорът за рефинансиране съставлява спогодба по смисъла на чл. 366 ЗЗД върху непозволен договор в случаите на цялостна или частична нищожност на първия договор? При наличие на две отделни кредитни правоотношения в кои хипотези се приема, че с втория договор се предоговарят условията на първия договор и какви са произтичащите материално и процесуалноправни последици?
Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено вследствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор в хипотезата, в която потребителят не е в състояние сам да прецени, че договорна клауза е неравноправна или в която не е узнал за нейният неравноправен характер?