Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„за придобиване на вещни права по приращение се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи противоречие с решение №80/27.07.2018 г. по гр. д. №3114/2017 г. на ВКС, второ г. о., решение №31/15.02.2011 г. по гр. д. №1273/2009 г. на ВКС, второ г. о. и решение №11/13.07.2018 г. по гр. д. №1451/2017 г. на ВКС, първо г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със следните въпроси: 1. „при положение, че от главна вещ, чрез преустройство е отделен самостоятелен обект, след преустройството този самостоятелен обект собственост на собственика на главната вещ, ли е, или на собственика на земята; 2. „при липса на направено възражение от собственика на земята, че обемът на построената сграда е в отклонение на отстъпеното право на строеж или е изградена без отстъпено право на строеж, може ли съдът при спор за собственост на сградата или на част от нея да се произнася и да признава право на собственост по приращение; 3. „при оспорено право на собственост на праводател следва ли приобретателят да се позове и да докаже неговия придобивен способ или с оглед събраните доказателства съдът може да замени заявеното придобивно основание с друго“; 4. едновременното посочване в договор за покупко-продажба на идеални и реални части от УПИ лишава ли сделката от предмет и нищожна ли е същата; 5. длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правните сделки, които са от значение за правния спор“; 6. длъжен ли е ищецът при условията на пълно и пряко доказване да установи идентичност между закупените от праводателя му имоти и идеални части от тях с имота, върху който е изградена сградата, част от която е трафопостът“; 7. „при придобит чрез апортна вноска имот, следва ли съдът да обсъжда въпроса дали владението е манифестирано, при положение, че същото е придобито на правно основание, годно да доведе до придобиване на собственост, или в тази хипотеза е достатъчно да е налице упражняване на фактическа власт в изискуемия се от закона срок“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.