чл. 46 ЗМСМА

Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да обсъди в мотивите на решението всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, включително възраженията и оплакванията във въззивната жалба, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от същите факти за установени, а други за неосъществили се?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди поотделно и в съвокупност събраните по делото допустими и относими към спора доказателства и релевантните за спора факти, които се установяват от същите доказателства, като при преценка на свидетелските показания, при противоречиви такива, длъжен ли е съдът да изложи подробни мотиви защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други – не, и как е извършил преценката за това?
Длъжен ли е въззивният съд при извършване на преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните по въпроса дали е осъществен фактическият състав на придобивната давност, въведена като придобивно основание с възражение на ответника, да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота, откога и как са я установили и докога приема, че са я осъществявали, и да изложи мотиви дали и на какво основание приема приложима ли е, или не в конкретния случай презумпцията по чл. 69 ЗС?
Допустимо ли е въззивният съд да прави изводи дали е приложима, или не презумпцията по чл. 69 ЗС за страната, която се позовава на придобивна давност, без да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че същата страна е осъществявала фактическа власт върху имота, от кога и как страната е установила фактическа власт и до кога приема, че такава власт е осъществявана?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка осъществена или не придобивна давност, да обсъди и анализира всички доказателства и да извърши преценка и да изложи мотиви по отношение на всички елементи на владението?
Длъжен ли е въззивният съд, при извършване на преценката дали владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност е явно и несъмнително, да извърши анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и да изложи мотиви дали приема и на какво основание как е установена и осъществявана фактическата власт върху имота, дали е осъществявана постоянно, или има инцидентен характер и дали действията на владелеца са били от естество да бъдат възприети от собствениците при проявен от тях интерес?
Явно ли е владението на недвижим имот, когато собственикът на имота при заинтересованост и положена грижа на добрия стопанин може да узнае кой точно упражнява фактическата власт върху имота, съответно да узнае срещу кое конкретно лице да се защити, и следва ли да се приеме, че след като за третите лица е ясно и видно кой упражнява фактическата власт върху имота и го владее като собствен, то това е ясно и е видно и за собственика?
Когато по делото е установено, че с решение на ПК, постановено при ред. на ЗСПЗЗ към 1998 г., е възстановен имот, индивидуализиран със скица, неразделна част от реституционното решение, и че в полза на реституирания собственик е постановено и влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС за част от същия имот срещу ползвателите по пар. 4а на ПЗР ЗСПЗЗ на имота, както и че 2 години след влизане в сила на ПНИ за територията по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в която попада възстановеният имот, и 11 години преди на реституирания собственик да му бъде издадена заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС и въз основа на изпълнителен лист по същото решение той е въведен във владение на реституирания имот по извършено трасиране и координиране на граничните точки на имота, индивидуализиран по ПНИ, може ли да се приеме, че по отношение на този имот, срещу реституирания собственик, придобивна давност започва да тече от датата на влизане в сила на ПНИ или най-късно от датата на въвода във владение, извършен в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС, а не от издаването, в полза на реституирания собственик, на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ?
О. започва да тече придобивна давност за имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗПСЗЗ, за който имот е издадено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността преди изм. на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., с посочване на граници на възстановения имот в решението и в скица, която е неразделна част от решението, и от одобряването на ПНИ до издаване на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради бездействието на възстановения собственик е изминал период повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и междувременно, повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС преди издаването на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и две години след влизане в сила на ПНИ, реституираният собственик е бил въведен във владение на реституирания имот в изпълнение на постановеното в негова полза съдебно решение по чл. 108 ЗС, като въводът във владение е извършен по трасиране и координиране на граничните точки на имота, представляващ имота, индивидуализиран по ПНИ?