чл. 150 СК

1. „Основание за ограничаване на личните контакти между детето и неупражняващия родителските права родител ли е позитивното отношение на детето към него или е основание за обратното?“; 2. „Съобразено ли е с висшия интерес на детето съдебно решение, определящо крайно рестриктивен режим на лични отношения между него и неупражняващия родителските права родител (два часа на месец) при наличните по делото данни, че между детето и родителя има нормални, позитивни отношения, топлота, обич и емоция?“; 3. „Основание за ограничен режим на лични отношения между дете и родител ли са влошените отношения между двамата родители?“, и 4. „В интерес на детето ли е то да расте и да бъде възпитавано само от единия родител, а с другия да има контакт в присъствие на социални работници веднъж месечно?“, които счита, че ще са от значение за развитието на правото и преодоляване на неправилното тълкуване от страна на различни съдебни състави. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в едностранчиво кредитиране и тълкуване на доказателства по делото и в абсурдния извод, че позитивното отношение на детето към бащата е аргумент да не бъде разширяван първоначално определеният режим на лични контакти, приет за подходящ и достатъчен.