1/ Може ли въззивният съд да основе решението си на изключен от първоинстанционния съд документ по реда на чл. 183, предл. второ ГПК?; 2/Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?; 3/Налице ли е задължение на въззивния съд, като инстанция по същество, при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК?; 4/ Приложението на чл. 117, т. 2 вр. чл. 120, ал. 2 КМЧП следва ли да се тълкува в смисъл, че когато ответникът не е призован и не му е бил връчен препис от исковата молба, допълнително следва да докаже, че е изчерпал извънредните средства за отмяна на влязлото в сила решение пред чуждестранен съд?; 5/Как се съотнасят разпоредбите на чл. 117, т. 2 вр. чл. 120, ал. 2 КМЧП – следва ли да са налице кумулативно трите условия на чл. 117, ал. 2 КМЧП или липсата на една от предпоставките на чл. 117, ал. 2 КМЧП – да е връчен препис от исковата молба и страната да е редовно призована, изключва приложението на чл. 120, ал. 2 КМЧП?; 6/ Следва ли да се допусне изпълнение на чуждестранно съдебно решение на територията на Република България, ако ответникът е бил лишен от възможността да се защити пред чуждестранния съд – не е уведомяван за делото и не му е връчен препис от искова молба?; 7/ Самостоятелно или производство е правото на защита и може ли в производството по екзекватура съответните разпоредби на КМЧП и договорите за правна помощ да се тълкуват ограничително и в ущърб на правото на българските граждани за защита?; 8/ Намира ли нормата на чл. 120, ал. 2 КМЧП приложение в случаите, в които на ответника не е връчен препис от исковата молба и не е уведомяван за делото, както и не е взел участие в него?; 9/ Трябва ли да се индивидуализира българската фирма в съдебното решение на чуждестранен съд, с името си съгласно регистрацията й в търговския регистър и с ЕИК според чл. 23 ЗТР и чл. 31 Закона за статистиката, за да се приеме, че се касае за същото юридическо лице? Касаторът се позовава на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК както следва: по първи въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №113/20.01.2016г. по т. д. №955/2014г. на ВКС, II т. о.; Решение №263/01.07.2011г. по гр. д. №561/2010г. на ВКС, IV г. о.; Решение №265/10.09.2012г. по гр. д. №703/2011г. на ВКС, IV г. о.; Решение №81/08.07.2014г. по гр. д. №5665/2013г. на ВКС, III г. о.; по втори въпрос - по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС съобразно т. 2 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №42/09.06.2016г. по т. д. №799/2011г. на ВКС, II т. о.; Решение №51/02.05.2012г. по т. д. №105/2011г. на ВКС, II т. о.; Решение №135/20.12.2010г. по т. д. №13/2010г. на ВКС, I т. о.; Решение №224/23.06.2011г. по гр. д. №1184/2010г. на ВКС, III г. о.; Решение №172/23.02.2010г. по гр. д. №386/2009г. на ВКС, III г. о.; по трети въпрос - по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г. и т. 19 ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №57/02.03.2011г. по гр. д. №1416/2010г. на ВКС, III г. о.; Решение №37/29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г. на ВКС, I г. о и др.; по четвърти и пети въпрос – липсва позоваване на конкретен допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК; по шести въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид: Решение №1977/28.11.1991г. по гр. д. №1380/91г. на ВКС, II г. о, Решение №3557/21.02.1980г. по гр. д. №1943/79г. на ВКС, II г. о.; Решение №2019/27.08.1971г. по гр. д. №1099/71г. на ВКС, II г. о.; по седми въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради съществуваща противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид: Решение №1977/28.11.1991г. по гр. д. №1380/91г. на ВКС, II г. о и Решение №106/05.06.2014г. по т. д. №74/2014г. на ВКС, I т. о.; по осми въпрос - по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради съществуваща противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид разрешението дадено с Решение №2226/02.12.2013г. по в. гр. д. №3151/2013г. на САС и с Решение №1993/12.12.2012г. по в. гр. д. №3492/2012г. на САС; по девети въпрос - няма обосновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.