чл. 29 КМЧП

съдът е дал отрицателен отговор, позовавайки се на приложимата процесуалноправна норма на чл. 210, ал. 1 ГПК и стъпвайки на констатацията, че производството по иск за развод е особено исково производство, с което могат да бъдат съединявани само исковете по чл. 50 СК и сл.. Тук съдът е имал предвид исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, а също и останалите брачни искове – за унищожаване на брака, за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните – чл. 322, ал. 2, вр. чл. 318 ГПК. Обстоятелството, че съдът не е посочил точните процесуалноправни норми, които уреждат съединяването на конкретно определени искове за общо разглеждане с иска за развод, а е препратил към материалноправната уредба на тези искове, не опорочава въззивното определение до степен нищожност, недопустимост или очевидна неправилност. Що се отнася до точната квалификация на втория иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата парична сума, равняваща се на 50 % от действителната стойност от дяловете на капитала на „Кеал Инвест“ ЕООД – на първо място самата ищца в исковата молба неколкократно е квалифицирала претенцията като иск за делба. Във всички случаи обаче се касае за имуществена претенция, която не може да се съединява за общо разглеждане с иск за развод според приложимото българско процесуално право.