всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 104 ал. 2 ЗЗД

Чл. 104. […] Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2022

В частта, в която насрещният иск е отхвърлен за разликата от 16 918,56 лева до 44 971,26 лева, на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, поради наличие на евентуална недопустимост, за която съдът следи служебно.
Очевидна неправилност на въззивния съдебен акт в частта относно определянето на продажната цена на куб. м. на бетона.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Погасява ли се задължение за уравнение на дял от съсобствен недвижим имот, допуснат до делба, при възлагане на същия по чл. 349, ал. 2 ГПК, ако в шестмесечния срок са налице всички предпоставки за прихващане – съществуват насрещни, ликвидни и изискуеми парични вземания, по-малкото от които покрива стойността на сумата за уравнение на дела и законната лихва, но изявлението за възлагане е направено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 349, ал. 5 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В случай на заведено преди 04.08.2023 г. дело, длъжен ли е съдът да се съобрази с новата редакция на чл. 43, ал. 1, изр. 2 ЗОЗ (Допълнена - ДВ, бр. 66/2023 г.) и при уважаване на иска да постанови изпълнението да се осъществи чрез превод на заложната сума по особената банкова сметка на несъстоятелността на длъжника, при положение, че заложната вещ (сума) не е реализирана от заложния кредитор в шестмесечния срок от откриване на производството по несъстоятелност?
Извършеното на 30.05.2014 г. между страните прихващане на насрещни задължения, действително, валидно и противопоставимо ли е на банката - кредитор /ПИБ/, след като прихващането е извършено след вписването на пристъпване към изпълнение, но банката не се е противопоставила когато прихващането й е станало известно?
Нищожни ли са процесните договори за особен залог, когато чрез сключването им се цели банката да изпревари останалите кредитори на своя обявен в несъстоятелност длъжник - „Ремотекс - Р.“ ЕАД, като при това друг кредитор /“Мини Марица-Изток“ ЕАД/ е поставен в невъзможност да събере вземанията си от „Ремотекс - Р.“ ЕАД, но е задължен да заплаща свои насрещни задължения към заложния длъжник?
Описаните договори за особен залог явяват ли се нищожни поради противоречието им със закона и заобикалянето му, както и поради накърняване на добрите нрави, след като въз основа на тези договори се стига до невъзможност на „Мини Марица-Изток“ ЕАД да реализира вземанията си и могат ли да доведат /при евентуално уважаване на исковете/ до неоснователно обедняване на „Мини Марица-Изток“ ЕАД за сметка на ПИБ и „Ремотекс - Р.“ ЕАД?
Коя е приложимата редакция на чл. 32, ал. 4 ЗОЗ към процесното прихващане, извършено между страните на 30.05.2014 г. и може ли съдът да се позовава на тази норма за прихващането, извършено на 30.05.2014 г. и да я съобразява в производството, ако не й е придадено обратно действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Когато в процеса по осъдителен иск ответникът е направил възражение за прихващане с вземането на ищеца със стойността на извършени от ответника ремонтни дейности в имота на ищеца на основание чл. 59 ЗЗД, трябва ли съдът да изследва всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, в частност размера на обедняването и за да уважи възражението, необходимо ли е да се позове на доказателства за настъпване на обедняването?
При остойностяване на извършени ремонтни дейности от държател в чужд имот при преценка на неоснователно обогатяване и респективно обедняване, когато няма сключен договор за изработка, нито разходооправдателни документи, трябва ли при определянето на стойността, да се включи печалбата и евентуално дължимото ДДС?
Когато при договор за наем страните уговорят плащанията на наемната цена да се извършват на годишна база, като задълженията за всяка година от своя страна се разсрочват на отделни вноски с отделни падежи по изрична схема в интерес на наемателя, вноските представляват ли отделни периодични плащания или представляват части от едно единично задължение за заплащане на наем за съответната година (било и самото то периодично в своята цялост)?
За предявяване на нов иск или за изменение на иска чрез увеличение на размера на петитума на вече предявения иск се счита претендирането на нова вноска в рамките на първоначално претендирания период, произтичащо от договор за наем, ако вземането по новия период произтича от същия договор за наем, от който е и първоначално заявената претенция?
От кой момент се счита за поправена нередовна искова молба във фаза на въззивно разглеждане и представлява ли уточнение на исковата молба по указания за нередовност на съда изменение на иска?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната взаимовръзка, като конкретно и ясно изложи върху кои доказателства основава изводите си?
Трябва ли въззивният съд при направено от наемателя възражение за прихващане с вземане, произтичащо от подобрения в имота на наемодателя, на основание чл. 59 ЗЗД да анализира предпоставките на чл. 231, ал. 2 ЗЗД за прихващане на стойност на ремонт с наемна цена? Ако да, при преценка на фактическия състав на чл. 231, ал. 2 ЗЗД длъжен ли е съдът да формира мотиви дали тези дейности са извършени с дължимата по закон грижа на добър стопанин?
Как следва да се квалифицират онези ремонти, които сами по себе си (по естеството на отделните видове СМР) съставляват поправки по наетата вещ, но които се дължат на повреда, чието отстраняване вече съставлява основен ремонт, при това извършен от наемодателя, и са свързани с годността на наетия имот за ползване?
Следва ли „текущите ремонти“ по смисъла на пар. 5, т. 43 ДР ЗУТ да се различават от дребните поправки“ по смисъла на чл. 231 ЗЗД и доколко разпоредбите на ЗУТ следва да се съобразяват при прилагането на чл. 231 ЗЗД?
Следва ли фактът на отделянето от рода или предаването на група родово определени вещи (мебели) и отделянето им като обзавеждане и оборудване на хотел да се зачете като критерий за индивидуализация на тези вещи?
Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?
Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства?
Следва ли при спор за прилагане на договорни клаузи и при определяне на обема на правата и задълженията на договарящите страни съдът да изходи не само от конкретното договорно съдържание, но и от общите правила за добросъвестност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Приложимо ли е правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД по предявен иск за връщане на престацията на отпаднало основание, ако задължението на ищеца е погасено чрез прихващане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Погасява ли се задължение за уравнение на дял от съсобствен недвижим имот, допуснат до делба, при възлагане на същия по чл. 349, ал. 2 ГПК, ако в шестмесечния срок са налице всички предпоставки за прихващане – съществуват насрещни, ликвидни и изискуеми парични вземания, по-малкото от които покрива стойността на сумата за уравнение на дела и законната лихва, но изявлението за възлагане е направено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 349, ал. 5 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Обявеното извънредно положение в Република България на 13.03.2020 г. във връзка с пандемията, причинена от COVID-19, и въведените ограничителни мерки по отношение на търговските обекти в търговските центрове представлява ли непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ и освобождава ли наемателя от задълженията му за заплащане на наем и дължимите по договор за наем такси, начислени във връзка с наемно правоотношение?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При извършено компенсационно изявление по реда на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, приложими ли са реда и условията за прихващане на изпълнението, възпроизвеждащи диспозитивната норма на чл. 76 ЗЗД и уговорени от двете насрещни страни, носители на активното и пасивното вземане, за уреждане на отношенията им в случай на забавено парично плащане по договор, от който произтича едното вземане?
Кои са страни по договора за поръчителство, как, кога и каква форма се сключва същият, а също така има ли задължително съдържание и какво е то?
След като погасителният ефект на прихващането настъпва с обратна сила, дължи ли се законна лихва за вземане, с което се компенсира в хипотеза, в която това вземане се погасява преди датата на забавата на длъжника и съставлява ли законната лихва вземане със самостоятелен характер или поради акцесорния си характер, след като главното вземане се погасява ретроактивно, то с обратна сила се погасява и законната лихва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на пар.1, т. 33 ДР ЗПУПС? Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ)? Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане? Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, за периода на специалния надзор? В случай, че това вземане не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период? При преценката за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция? При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката? Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

„1. Нищожно или неоснователно е прихващане, по отношение на което не са налице изискуемите по чл. 103 ЗЗД предпоставки /насрещност, еднородност, изискуемост на активното вземане/?; 2. Предпоставките по чл. 103 ЗЗД и сл. / насрещност, еднородност, изискуемост на активното вземане/ към действителността на едностранното изявление за прихващане ли са относими или към неговата основателност /съществуване на потестативното право на прихващане и настъпване на целената правна промяна – погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши – чл. 104, ал. 2 ЗЗД/?; 3. Какво е правното действие на едностранно изявление за прихващане по смисъла на чл. 104 ЗЗД, което формално е отправено и е достигнало до другата страна, не страда от пороци, които биха довели до неговата нищожност по смисъла на чл. 26 ЗЗД, но по отношение на което не са налице всички предпоставки съгласно чл. 103 ЗЗД?“. Частният жалбоподател поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №2/2020 г. по тълк. д. №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС и решение №103 от 1.08.2017 г. по гр. д. №61323/2016 г. на ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

12312 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела