Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 164 ГПК

Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

чл. 164 ГПК

Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №59/24.07.2013г., по гр. дело №392/2012 г. на ВКС, IV г. о., и решение №130 от 14.07.2016 г., по гр. дело №150/2016 г. на ВКС, IV г. о. По този въпрос сочи и, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. Погасява ли се по давност възражение за недействителност на трудовия договор, извлечено от някое от основанията за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД? Сочи че, е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Погасява ли се по давност иск за обявяване на привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД? Сочи, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС III г. о.; 4. Възможно ли е исковата молба да играе ролята на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГГК, когато в нея се съдържат изявления на ищеца, създаващи вероятност за привидност за сключения с ответника договор? По този въпрос сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. Може ли да се направи преценка за наличието/липсата на привидност на договора от външно изразените от страните изявления и действия? Сочи противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС, III г. о и решение №475 от 17.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о., 6. Важат ли ограниченията па чл. 165, ал. 2 ГПК за допускане на свидетелски показания когато следва да се разкрие неморален и противоречащ на императивни норми привиден договор? Сочи противоречие с решение №148/22.10.2020 г., по гр. дело №489/2020 г. на ВКС, IV г. о., 7. Допустимо ли е доказването на обстоятелства, за които страната носи тежестта, да се извърши чрез косвени доказателства? По този въпрос сочи противоречие с решение №135 от 12.12.2018 г. по гр. дело №4288/2017 г. на ВКС, III г. о.; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Сочи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №176 от 31.10.2017 г., по т. дело №2299/2016 г. на ВКС, II т. о., решение от 25.01.2022 г., по гр. дело №491/2020 г. на ВКС, II г. о.; 9. При постановяване на решението длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по депото доказателства, които са от значение за спора, поотделно и в тяхната съвкупност? Посочени са решения, в противоречие с които се е произнесъл въззивния съд-решение №125/29.05.2012 г., по гр. дело №534/2011 г. на ВКС, решение №411/27.10.2011 г. по гр. дело №1857/2010 г. 10. Възможно ли е едни и същи фактически обстоятелства да покриват съставите и да обосновават различни основания за нищожност? Сочи противоречие с решение №52 от 14.05.2021 г., по гр. дело №4923/2019 г. и решение №40 от 07.04.2020 г., по т. дело №2383/2019 г. на ВКС; 11. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва недействителност на договора извън случаите на привидност? Сочи се противоречие с решение №405/25.11.2014 г., по гр. дело №3709/2014 г. на ВКС и евентуално, че е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 12. Какво следва да бъде съдържанието на т. нар. начало па писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и следва ли същото да разкрива в пълен обем привидността на договора? Сочи противоречие с решение №435 от 01.03.2013 г., по гр. дело №370/2012 г. на ВКС, I г. о и решение №55 от 18.03.2010 г., по гр. дело №905/2010 г. на ВКС III г. о. 13. При преценка достоверността и обективността на свидетелските показания, следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е възприел правнорелевантните факти, за които дава показания, както и в кои случаи следва да се кредитират показанията на свидетел, за които са налице данни за заинтересованост? Сочи, че е налице противоречие с решение №802/23.02.2011 г., по гр. дело №1783/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №327/28.03.2018 г., по гр. дело №5411/2016 г. на ВКС, IV г. о.; 14. Кога е налице нищожност на договора поради заобикаляне на закона? Поддържа се противоречие с постановките на ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т. дело №1/2020г на ОСГТК на ВКС и решение №475 от 14.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о; 15. В какви рамки в длъжен съдът да окаже съдействие на страните и да даде защита по делото? Допустимо ли е това съдействие да се разпростре и по отношение на ненаправени от страната възражения, свързани с основателността/неоснователността на предявения иск? Сочи противоречие с решение №120 от 11.12.2018 г. по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., решение №292 от 16.10.2018 г. по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №92 от 14.04.2016 г. по гр. д. 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №19 от 30.05.2011 г. по гр. д. 262/2010 г. на ВКС, II г. о., 16. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по ненаправено от ответника възражение и да приеме за настъпили правни последици, каквито не се претендират от него? Позовава се на противоречие с решение №292 от 16.10.2018 г., по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о. и решение №120 от 11.12.2018 г., по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., 17. Длъжен ли е съдът да разгледа възраженията на ответника в поредността, в която са заявени? Сочи противоречие с решение №609 от 15.01.2009 г., по т. д. №323/2008 г. на ВКС, I т. о., евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и 18. При наличие на допуснато предварително изпълнение на първоинстанциоиио решение и издаден в полза на ищеца изпълнителен лист, направеното от ответника извънсъдебно плащане на сумите по решението и изпълнителния лист с цел избягване на принудително изпълнение, представлява ли доброволно погасяване на задължението? По този въпрос, сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за началната дата на фактическото съжителство на Д. Л. А. и М. А. М. въззивният съд е приел, че за начало на фактическото съжителство следва да се приеме 22.01.2014 г., а не 05.09.2013 г. Регистрацията на постоянен адрес и началото на бременността са факти, които могат да се приемат за удостоверяващи началото на съвместното съжителство, докато приетата дата - 05.09.2013 г. от Комисията с доводи, че е житейски оправдано да се приеме, че лицата са започнали съвместно съжителство преди адресната регистрация са несъстоятелни. Съгласно заключението на вещото лице за периода от 05.09.2013г до януари 2014 г. са отчетени разходи за семейство от двама човека, но следва да се приеме, че съгласно данни от НСИ средният разход за едночленно семейство е 5026 лв., поради което определеният такъв в заключението на вещото лице от 5 823.25 лв. следва да бъде намален на 5026 лв. Възражението относно това, че разходите за издръжка на човек в Северозападна България са по-ниски, което не е било съобразено от вещото лице, е неоснователно също, тъй като НСИ определя средностатистически размери на тези издръжки, и същите са приложими за територията на цялата страна. Относно доходите на М. А. М. не се налага преизчисляване, тъй като същите са след датата 22.01.2014 г., както са отразени в заключението на вещото лице. Доводите, че издръжката за храна следва да се намали, тъй като ответникът е бил земеделски производител са недоказани. Не е установено какви земеделски култури е отглеждал и дали имат отношение към осигуряване на прехраната. По отношение на възражението за изчислените разходи за задгранични пътувания е установено, че ответникът Д. А. е излизал извън границите на Република България през 2008 г. за периода 27.08.2008 г. до 13.10.2008 г. и през 2009 г. за периода 21.05.2009 г. до 17.08.2009 г. Свидетелят Б. А. е дал показания, че Д. А. е ходил при майка си в чужбина два пъти, в Италия, за да си търси работа, но не е намерил и се е прибрал в България, които съвпадат с данните от регистрираните задгранични пътувания за процесния период. Въз основа на това следва да се приеме, че ответникът е пребивавал в чужбина при майка си и не е направил разходи за хотелско настаняване, които са начислени в максималния размер, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина нощувки и дневни разходи. Възраженията, че датите на излизане на двамата не съвпадат, не води до извод, че същият не е могъл да отсяда при майка си, тъй като се установява безспорно, че същата е пребивавала постоянно в Италия и е работила там. Въз основа на това следва да се приспадне като начислен разход сумата от 43 702.75 лв., тъй като ищецът не е доказал направени разходи за хотелско настаняване в максимален размер. При отчитане на изложените съображения следва да се приеме, че размерът на несъответствие възлиза на 144 776.63 лв., /след приспадане на сумата от 43 702.75 лв. и разликата от 5823.25лв. следва да бъде намален на 5026 лв./, което е под 150 000 лв., поради което е не е налице значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ЗР на ЗПКОНПИ и исковете следва да бъдат отхвърлени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази на първо място тяхната допустимост и ако установи допустимостта им, да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля/свидетелите с оглед на данните по делото и да изложи мотиви защо кредитира изцяло техните показания, както и да изгради фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими доказателства в тяхната взаимна връзка, установените факти и обстоятелства, както и въведените от страните доводи и възражения“; 2. „Допустими ли са свидетелски показания за установяване съществуването на писмен договор за наем и за неговото прекратяване/разваляне, страна по който договор е искащата събирането на гласни доказателства страна в процеса, и 3. „Следва ли съдът да приеме за доказани причинените от деликт пропуснати ползи, ако те не са доказани със сигурност“. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано с довода за несъобразяване с императивна правна норма /чл. 164, ал. 2, вр. с чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Каква е материалната доказателствена сила и доказателствена стойност на частните свидетелстващи документи? (По иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

с правилното прилагане и тълкуване на законовите норми и доказателствата по делото факти, имащи значение за всички граждани със засегнати права?“. След формулирания въпрос се цитира практика на ВКС относно приложението на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (доводи за очевидна неправилност се съдържат в касационната жалба), относно нищожността на съдебния акт (също порок, упоменат в касационната жалба), относно доказването на професионално заболяване, относно приложението на чл. 272 ГПК, съдържанието на мотивите на съдебното решение и задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи и може ли да не излага мотиви по фактите и правните изводи, като препрати за това към първоинстанционния съдебен акт, когато като основание за въззивно обжалване се сочи необоснованост.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При въведено възражение по чл. 531, ал. 1 ТЗ, чия е доказателствената тежест за установяване датата на предявяване за плащане на записа на заповед с уговорка без протест и разноски„, когато тя не е била отразена от издателя и авалистите, с оглед разпоредбата на чл. 500, ал. 2 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно лихвата и относно приложимата давност, ако съдът приеме за приложимо към спора българското материално право, то предявените искове за главница и лихви се явяват погасени по давност. Според касатора, дори да се приеме за приложимо към спора италианското материално право, то главният иск е погасен поради изтичането на петгодишна давност на основание чл. 2949 от италианския Граждански кодекс, доколкото става въпрос за отношения между търговски дружества, а акцесорният иск за лихва е погасен поради изтичането на петгодишна давност на основание чл. 2948, т. 4 от италианския Граждански кодекс.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от предмета на делото: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236 ГПК за мотивиране на въззивното решение? 2. Ограничението на чл. 164 ГПК приложимо ли е при изясняване смисъла на постигнатите между страните уговорки? 3. Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства? 4. При произнасянето си по същество на спора длъжен ли е въззивният съд при тълкуване на договорните клаузи да изследва спорната уговорка, ведно с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността? Трябва ли при тълкуване на разпоредбата на договора да се съобрази систематичното й място в договора и общия му смисъл, като се преценят и обстоятелствата, при които е сключен? 5. Противоречи ли на добрите нрави клауза за неустойка, основана на предвидена в закона възможност за продавача – кредитор неограничено във времето да изисква изпълнение на парично задължение, дори след отпадане на необходимостта от доставката? Води ли до неоснователно обогатяване клауза за неустойка, непредпоставяща каквото и да било задължение по договора на претендиращата я страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

за размера на присъденото от първоинстанционния съд справедливо обезщетение за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните, да изложи собствени съображения по предмета на спора, както и за това по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите. Доводите са за това, че апелативният съд не се е съобразил с практиката на Върховния касационен съд по аналогични случаи, както и че не било обсъдено в мотивите към решението, че договорът за покупко-продажба на лек автомобил съставлява неоспорено доказателство, в което продажната цена е еднозначно посочена и определена между страните като платена.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право