1. Липсата на информирано съгласие за определен диагностичен процес или поставяне на сребърна гъба в конкретния случай действие или бездействие е, което да бъде определено като медицински деликт; 2. Липсата на час на смъртта в съобщението за смърт, издадено от болничното заведение, нарушение ли е, което да се определи като медицински деликт, доколкото часът на смъртта установява реалното настъпване на същата, а видно от медицинската документация след настъпилата смърт е имало венозен достъп на пациента; 3. Позоваването на съда на медицински стандарт, различен от нормативно установения за съответния случай, а именно спешна медицина вместо АГО и хирургия, е ли основание за връщане на делото на съответната инстанция за ново произнасяне и води ли до недопустимост на съдебното решение; 4. При медицински деликт съдът длъжен ли е да мотивира решението си при приложение на относимия към случая медицински стандарт, действащ към датата на настъпване на вредоносния резултат, а именно смърт на пациент; 5. Следва ли съдът в определението си за допускане на СМЕ да постави въпрос относно приложимия медицински стандарт и алгоритъма на действие по него, в съответствие с клиничната пътека, по която е лекуван пациентът; 6. Какво е значението на изискването за писмена форма на информираното съгласие при операция на пациента и за значението на неизпълнението на тези изисквания при преценката за отговорност на лекуващия лекар; 7. Как следва да се преценява наличието на противоправно деяние. Нарушаване на етичните норми представлява ли противоправното твърдение. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите сочат решения на ВКС с твърдения, че обжалваното им противоречи по поставените въпроси. В изложението се съдържат и оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.