всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 236 ГПК

Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;
8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Наличието на кумулативните предпоставки за възникване на валидно заемно правоотношение между търговско дружество и физическо лице – постигне на съгласие в писмена форма и реално предаване на заемните средства – не следва ли да се извежда преди всичко от съдържанието на писмения акт за сделката и от фактическите действия на страните (плащане), а не от счетоводното отразяване при заемополучателя?;
Може ли заемното правоотношение да се приеме за възникнало и доказано при неточно и неправилно счетоводно отразяване на получените в заем суми при заемополучателя – търговско дружество?;
Може ли да се приеме, че липсва заем, когато в годишните финансови отчети на дружеството – заемател не е посочено конкретно вземане към дадено лице, но по делото са налице писмени доказателства, включително договори и банкови преводи, от които ясно личи реално предоставяне на заемните суми с уговорка за връщане?;
Обуславя ли непълното или неправилно счетоводно отразяване на предоставен заем (напр. липса на начислени лихви) недействителност или несъществуване на заемно правоотношение или представлява единствено нередово водене на счетоводството на заемополучателя, без отражение върху валидността на самата сделка?;
Длъжен ли е съдът, при преценка на основателността на иска за вземания по заемно правоотношение и на редовността на воденото от ответника счетоводство, да вземе предвид предходното противоправно и незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се в укриване/изопачаване на информация, отказ за съдействие, неизпълнение на договорни и законови задължения, включително опит да се ликвидира дружеството - длъжник, без да са налице предпоставките за това, когато то е установено в предходни съдебни производства между същите страни със сила на пресъдено нещо?;
Следва ли съдът при оценка на доказателствата да придава по-ниска доказателствена стойност на обясненията и твърденията на страна, за която е доказано предходно недобросъвестно, шиканьозно или противоречиво процесуално поведение, и в каква степен това може да бъде отразено при формиране на вътрешното убеждение на съда по чл. 235 ГПК?;
Може ли съдът да игнорира установено в предходни производства недобросъвестно процесуално поведение на ответника (напр. укриване на документи, подаване на неистински данни пред органи/съд), когато преценява дали възраженията му за несъществуване на вземането или за липса на заем са достоверни и съответстват на обективните доказателства по делото?;
Задължен ли е съдът да обсъди всички наведени доводи и възражения и да формира решението си въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност, а не чрез избирателно възприемане на твърдения?;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Има ли право съдът да цени изготвена, приета и оспорена съдебна експертиза, допусната и проведена при изтичане на процесуален срок? Не следва ли въззивният съд да не санира процесуалния пропуск на първоинстанционния съд и да не зачита тази експертиза, извършена след преклузивни срокове? Не сочи конкретна практика по посочения правен въпрос.
Допустимо ли е сам въззивният съд да приема невярна дата 01.12.2019 г, с което да се създаде фикция за „спазен срок при наличие на признание от ищеца и представен касов бон за удостоверена дата на изпращане 03.12.2019 г. за изпращане на молба със задачи на СГЕ? По този въпрос твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с определение №140/20.03.2018 г. ч. т. д. 726/2018 г, 1 ТО, определение №127 от 16.03.2018 г. по ч. гр. д. 866/2018 г., 4 ГО на ВКС.
Следва ли да се цени при формиране на вътрешно убеждение на съда, доказателство по делото: достигането на поканата с подробно разписан дневен ред и Уведомленията с №5 и 6с посочване на основанията за изключването им, като редовни и водещи до спазване на ЗК и Устава на кооперация „Прогрес“, за да се приеме, че същата не е непълна, нередовна и затрудняваща страните да защитят успешно правата си? решение №139 от 11.11.2013 г. по т. д. №301/2012 г. на ВКС, I т. о.; определение №168/27.02.2013 г. по т. д. №301/2012 г. на ВКС; I т. о.; решение№83/24.07.2015 г. по т. д. №924/2014 г. на ВКС, I т. о.; определение №50 от 05.02.2018 по т. д. №1563/2017 г. на ВКС, I т. о.; решение №186 от 17.10.2018 г. по т. д. №1563/2017 г. на ВКС, I т. о.; Решение №.. от 07.03.2019 г. по гр. д. №2013/2018 г. на РС-Велико Търново; определение №638 от 07.12.2022 г. по к. т. д №2333/2022 г. на ВКС, I т. о.; определение №637 от 07.12.2022 г. по к. т. д №2340/2022 г. на ВКС, I т. о.; определение №468 от 10.07.2020 г. по т. д. №2710/2019 г. на ВКС, II т. о.; определение №127 от 16.03.2018 г. по к. ч. гр. д. №866/2018 г. на ВКС, IV гр. о.; определение №140/20.03.2018 г. по к. ч. т. д. №726/2018 г. на ВКС, IV гр. о.
Може ли да се сформира правилно вътрешно убеждение у съда по косвен път, без да се ценят в съвкупност и обсъдят всички доказателства?
. Задължен ли е въззивният съд да излага мотиви относно решаващите изводи, в случай че не е спазил нормата на чл. 272 ГПК, тоест да не мотивира в цялост своето решение, като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, както и да не се произнесе по всички заявени кумулативни искове - противоречие с определение 841/21.09.2011 г. по гр. д. 1299/2010 г.
. Може ли въззивен съд да се произнася с решение, като изменя фактите и събраните по делото доказателства, както и да се произнася по несъществуваща молба по 248 ГПК от касаторката М. М. П.? – противоречие с: определение №89/22.01,2010 г. по ч. т. д. №752/2009 г. на ВКС I т. о.; определение №289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. №255/2011 г, на ВКС IV гр. о.; определение №429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. №417/2010 г. на ВКС, II гр. о.
. Извършил ли е въззивният съд служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното пьрвоинстанционно решение, както и да определи вярната правна квалификация на предявения иск, включително приложимия закон? Решението на първоинстанционния съд, което е постановено от въззивния съд, постановено ли е по редовна искова молба? Твърди противоречие с решение по гр. д. №3224/2017 на ВКС.
. Следва ли да се присъдят разноски при непредставен Списък по чл. 80 ГПК? – противопоречие с: определение №89/22.01.2010 г. по ч. т. д. №752/2009 г. на ВКС, I т. о.; определение №289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. №255/2011 г. на ВКС, IV гр. о.; определение №429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. №417/2010 г. на ВКС, II гр. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със собствени изрични мотиви по всички възражения и относими на спора факти, изложени от страните?
При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент е дължима и следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер – от датата на първоначалната искова молба или от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. първо ГПК за увеличаването на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кои са релевантните обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; по тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК – следва ли въззивният съд да обсъди релеватните за въззивното производство обстоятелства, доводи и възражения на страните, и по тълкуване на чл. 236, ал. 2, вр. чл. 269 ГПК – за необходимото съдържание на въззивното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Урежда ли нормата на чл. 82 ГПК преклузивен срок, с изтичането на който материалното право/вземане за връщане на внесена гаранция се погасява или урежда привилегирована - по - кратка погасителна давност за вземанията на частноправните субекти срещу държавата? Урежда ли разпоредбата на чл. 82 ГПК оригинерен придобивен способ за държавата за получаване в приход на държавния бюджет на непоисканите в едногодишния срок гаранции? Длъжен ли е въззивният съд да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички доказателства и доводите на страните, като изложи мотиви във връзка е тяхната преценка и посочи кои релевантни за спора факти приема за установени? Съществуващо задължение за реципиенса за връщане на даденото при отпаднало основание, погасява ли се от факта на възникване в негова тежест на задължение да се разпореди е полученото в полза на трето лице, след отпадане на основанието между солвенса и реципиенса по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд, при извършване на анализ на начислените разходи за амортизации в баланса на предприятието, служебно да допусне доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно разходите за амортизации, тъй като при изготвяне на експертното заключение вещите лица не са посочили дали са спазени приложимите счетоводни стандарти - конкретно НСС-8.2.?
С оглед нормите на чл. 12 ГПК длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и да се мотивира защо приема изводите на вещите лица по приетото от него заключение на СИЕ, при наличие на предходни такива, които му противоречат и длъжен ли е съгласно чл. 202 ГПК да го обсъди във връзка с всички останали доказателства по спора?
Длъжен ли е съдът при определяне на стойността на дружествен дял на напуснал ООД съдружник да изследва въпроса дали при доначисляването на разходи за амортизация за предходни отчетни периоди в текущия и/или междинния баланс, съответства на изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по възражение, че междинният баланс по отношение на начислените разходи за амортизации по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ на едно предприятие не съответства на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти?
Предвид нормите на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч., вр. чл. 3, ал. 3 ЗСч и т. 4.2 НСС 4, НСС 8, приложими на основание чл. 24, ал. 2 ЗСч и вр. чл. 55, ал. 2 ТЗ, допустимо ли е при установена грешка от минали години, свързана с неначисляване на разходи за амортизации, целият размер на неначислените разходи за амортизации да бъдат еднократно начислени през текущия отчетен период?
При липса на доказателства, че даден актив не е бил използван по предназначение в предходните периоди, възниква ли за дружеството право да начисли разходи за амортизации в текущ или бъдещ период, избран от дружеството?
Длъжен ли е съдът да се произнесе със своето решение дали е налице е нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“ чрез неначисляване на счетоводна амортизация за продължителни периоди, водещи до надценяване на ДМА, налице ли е нарушаване на принципа на документалната обоснованост на стопанските операции - спиране на начисляване на амортизация без наличие на съответните документи (амортизационен план и счетоводна политика), доказващи временното изваждане на употреба на ДМА?
Следва ли еднократното начисляване в текущия отчетен период на стари амортизации от предходни години да се извърши при съблюдаване на изискванията на Национален счетоводен стандарт 8 (НСС 8) – „Нетни печалби или загуби за текущия период, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика чрез оповестяване на фундаментална счетоводна грешка?
Допустимо ли е приложението към дружествата с ограничена отговорност по аналогия на нормата на чл. 247а ТЗ, която норма е относима към акционерните дружества?
При констатиране на недостиг на печалба за разпределяне като дивидент за определена година длъжен ли е въззивният съд със своето решение да намали размера на начисления дивидент до размера на печалбата за съответната година като установи правилния размер на допустимия за разпределяне дивидент?
Следва ли целият размер на сумата на разходите за придобиване на ДМА, отразена в счетоводните книги на търговец като „незавършено производство“, да се отрази в приходната част на ОПР на ред „Разходи за придобиване на активи по стоп. начин“?
Налице ли е нарушение на счетоводните стандарти (НСС - 1) и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 Директива 2013/34/ЕС за вярно и честно представяне на финансовите отчети, както и нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“?
Представлява ли злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ, необичайното начисляване на разходи за заплати, които не са характерни и/или обичайни за едно предприятие, нито се базират на реална трудова основа и/или трудови договори?
Представлява ли съществено нарушение на въззивния съд, липсата на анализ на счетоводните записвания и на стопанските операции в нарушение на служебното задължение съдът да изясни и с помощта на вещо лице, обстоятелствата от значение за спора и липсата на мотиви, в нарушение на чл. 236 ГПК?
Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото?
За задължението на управителя да представи на своя работодател всички документи, установяващи вида и размера на направените разходи във връзка с изпълнението на неговите функции по организиране и водене на текущата дейност на дружеството, както и тежестта за доказване в процеса на управителя, че е изпълнил това свое задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона? (По осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

е принципно значим за всяко въззивно производство. Доколкото в случая в касационната жалба е посочено кое е необсъденото според особения представител негово възражение във въззивната жалба, неоснователността на искането за допускане на обжалване произтича от отсъствието на въведената допълнителна селективна предпоставка. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил релевираното във въззивната жалба оплакване за необсъждане на възражението за неизвършване на предварителна оценка на кредитоспособността и е изложил мотиви. Правилността на направения извод е изключена от предмета на производството по чл. 288 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

По какви критерии следва да се квалифицира договорът като договор за превоз или договор за спедиция, когато страната не извършва фактически превоза, а го възлага на трето лице? Може ли лице, което не е извършило фактически превоза, да се счита за превозвач по смисъла на чл. З67 ТЗ и CMR? При последователни превозвачи по международен автомобилен превоз дължи ли един от тях пълния размер на обезщетението или само част съобразно отговорността си? Следва ли при определяне на правната квалификация на договора съдът да изследва действителната икономическа функция на страната в транспортната операция или квалификацията се определя единствено от формулировката на договорните клаузи? Следва ли съдът да вземе предвид факта, че превозът е извършен от трето лице — последващ превозвач, при определяне характера на правоотношението между страните? Как следва да се разпредели отговорността между участниците в международен автомобилен превоз на стоки, когато превозът е извършен от последващ превозвач по смисъла на чл. 34 и чл. 36 Конвенцията CMR? Дължи ли един от участниците в превоза пълния размер на обезщетението за липсващ товар или отговорността следва да се разпредели между превозвачите съобразно участието им в превоза? Следва ли съдът да приложи специалния режим на отговорност по Конвенцията CMR при международен автомобилен превоз на стоки, когато превозът е извършен чрез последователни превозвачи? Представлява ли съществено процесуално нарушение неизследването от съда на всички релевантни доказателства относно фактическото изпълнение на превоза и ролята на участниците в транспортната операция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023

За задълженията на въззивния съд при постановяване на акта му по съществото на спора с оглед чл. 12, чл. 235 и чл. 236 ГПК; за правното значение на фактурата при надлежното й осчетоводяване; както и за правилата за установяване на действителната обща воля на страните, когато изявленията, пораждащи за тях права и задължения, са неясни или противоречиви. (По иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплащане на остатък от продажната цена на рапица)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

12358 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела