чл. 625 ГПК

не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед формулировката си въпросът е предпоставен от твърдение за липсата на безспорни доказателства относно активната материална легитимация на кредитора по молбата по чл. 625 ТЗ, което не би могло да се приеме за споделено от въззивния съд. В обжалваното решение е формиран извод въз основа на доказателствата по делото, че длъжникът има изискуемо парично задължение към К. на основание търговска сделка - договор за продажба на недвижим имот, сключен с „Екстрем“ ЕООД, и договор за цесия, подписан от посоченото дружество като цедент и К. като цесионер, като е посочено, че това задължение е изрично признато от ответника по молбата с договор за спогодба от 9.11.2015 г. и плащането му е разсрочено. В този смисъл въпросът насочва към оспорване правилността на извършената от въззивния съд преценка на активната легитимация на кредитора К. и предполага извършване на проверка на доказателствата по делото. Съгласно задължителните указания по т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В решението е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Освен това в случая не е обосновано и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в мотивите към т. 1 Тълкувателно решение №1/2017 г. от 3.12.2018 г. по тълк. д. №1/2017 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че засиленото служебно начало за установяване на факти и за събиране на доказателства, което следва от разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, се отнася не до активната легитимация по молбата по чл. 625 ТЗ, а до предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. По тези съображения касационното обжалване не може да се допусне по първия въпрос на касатора.