Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от предмета на делото: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236 ГПК за мотивиране на въззивното решение? 2. Ограничението на чл. 164 ГПК приложимо ли е при изясняване смисъла на постигнатите между страните уговорки? 3. Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства? 4. При произнасянето си по същество на спора длъжен ли е въззивният съд при тълкуване на договорните клаузи да изследва спорната уговорка, ведно с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността? Трябва ли при тълкуване на разпоредбата на договора да се съобрази систематичното й място в договора и общия му смисъл, като се преценят и обстоятелствата, при които е сключен? 5. Противоречи ли на добрите нрави клауза за неустойка, основана на предвидена в закона възможност за продавача – кредитор неограничено във времето да изисква изпълнение на парично задължение, дори след отпадане на необходимостта от доставката? Води ли до неоснователно обогатяване клауза за неустойка, непредпоставяща каквото и да било задължение по договора на претендиращата я страна?