всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 69 ал. 1 ЗН

Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

За доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ, и в частност на материалната сила на акта за раждане, в случаите в които не е спазен редът за издаването им – притежават ли обвързваща сила на официални документи, при положение че е опорочена процедурата при съставянето им; Относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора. В частност необходимо ли е съдът да изложи съображения за обективността на свидетелите и на двете спорещи страни в хипотезата на чл. 172 ГПК; Как се преценява доказателствената сила на експертизата и задължен ли е съдът да изложи мотиви, независимо от това дали възприема или не експертното заключение, както и следва ли съдът да мотивира преценката си при разногласие и две взаимно изключващи се експертизи; Допустимо ли е назначаването на повторна експертиза, без да е налице оспорване на експертизата, и без да са налице предпоставките на чл. 201 ГПК; Служебното начало включва ли процесуални действия на въззивния съд относно попълване на делото с доказателства, без да е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК? Може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК; Формата за изразяване на волята на родител за припознаване на дете, предвидена от законодателя чрез кумулативни действия на припознаващия, за действителност ли е (ad solemnitatem), или за доказване? Какъв е фактическият състав на припознаването; За значението на предварителна уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, като и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда; Съставлява ли начало на владението и доказан момент за намерението за своене денят, в който владелецът е възприел и приел приживе изразената воля на собственика този имот да остане изключително за него.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да назначи повторна експертиза, в случай че приеме, че назначената експертиза е неясна, непълна или неправилна и да упражни правомощията си по чл. 203 ГПК, в случай че по делото са налице три заключения, които дават различен отговор на поставения въпрос?
При наличие на противоречиви констатации на три приети по делото съдебно-оценителни експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация чрез назначаването на нова експертиза, когато констатациите са оспорени от едната от страните?
Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че експертните заключения са необосновани и е налице съмнение за тяхната правилност - да се лиши от специалните знания на експертите, като игнорира и не кредитира съдебните експертизи, или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна?
Следва ли въззивният съд да допусне нова тричленна съдебно-оценителна експертиза, за да изясни противоречието между приетите в производството единична и тройна експертизи, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения?
При очевидното противоречие между експертизите, приети в първоинстанционния и въззивния съд и с оглед твърдението на вещото лице, че не е изчислявало овехтяването на апартамента, въззивният съд следва ли да допусне, или не поисканите допълнителна или повторна експертиза, за надлежно определяне на пазарната цена на процесния апартамент?
Допустимо ли е съдът, който е допуснал експертиза по въпрос, по който е приел, че са необходими специални знания, да извършва преценка за правилното и/или неправилно прилагане от експерта на определения от самия съд метод за извършване на експертизата, вместо да назначи експерт със специални знания, който да извърши посочената преценка чрез извършване на повторна експертиза, респективно докъде се простират правомощията на съда сам /без да назначава повторна експертиза/ да извърши преценка за правилността на приложения метод на извършване на експертизата?
Задължен ли е въззивният съд да назначи допълнителна или повторна експертиза, когато по делото са приети няколко единични експертизи, чиито заключения са оспорени от страните и същите съдържат противоположни и взаимоизключващи се заключения относно решаващи за изхода на делото спорни обстоятелства, за установяване на които са необходими специални знания?
С оглед принципа за установяване на обективната истина, въззивният съд задължен ли е да назначи допълнителна, или повторна експертиза при направено изрично искане за това пред въззивната инстанция?
При наличие на противоречиви констатации на няколко единични експертизи по въпрос, изискващ специални знания, като всичките експертни заключения са формирани от един и същ обем доказателствен материал, при наличие на оспорване на последното заключение от едната страна и релевиране на искане от същата страна за разширяване на единичната експертиза в допълнителна или повторна, въззивният съд задължен ли е да назначи допълнителна или повторна експертиза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Чл. 166, ал. 3 ГПК изключва ли възможността страната по делото да съвместява качеството на свидетел? Следва ли да се ценят показанията на свидетел, който към момента на даване на показанията си не е бил конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на една от първоначалните ответници? Чл. 166, ал. 3 ГПК изключва ли възможността дадените от последния показания да бъдат ползвани от съда като доказателство?
За да се приеме за установено, че два субекта съвместно вземат решение не е ли нужно всеки от тях да формира ясна и непоколебима воля в тази насока? Не следва ли в процеса безспорно да се установи, че тази така общо формирана воля недвусмислено е била манифестирана от всяка от двете страни? Не следва ли за това да има събрани гласни доказателства, които за да бъдат кредитирани от съда следва да са ясни, логични, последователни и съответстващи едни на други и на останалия доказателствен материал по делото?
Следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост? Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за формиране на изводите му, както и да изложи конкретни съображения за това? Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При съдебна делба, приключила с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, допустимо ли е последващо предявяване на иск за съдебна делба на същия имот при наличието на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дали е налице някой от пороците по чл. 280, ал. 2 ГПК, когато въззивният съд е постановил и обявил две съдебни решения с различни номера и дати след даване ход по същество на делото в последното открито заседание?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд формално, без да изложи собствени разсъждения и аргументи, обосноваващи съвпадане на крайните фактически и правни изводи на двете инстанции по всички повдигнати за решаване във въззивната инстанция въпроси, като въпрос разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №44/28.03.2014 г. по гр. дело №4478/2013 г. на ВКС, III г. о., и решение №198 от 8.01.2014 г. по гр. дело №1619/2013 г. на ВКС, II г. о.? Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството? Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно на връзките между отделните доказателствени средства, и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват? Следва ли мотивите на решаващия състав на съдебното решение да се подчиняват на логическите правила, като посочват, че крайните изводи на Бургаски ОС с формирани в противоречие със задължителните указания на ВКС, дадени в т. 12 на ТР №1 от 17.07.2001 г. на ВКС? Спрямо кого следва да се манифестира трансформацията на съвладението, упражнявано от един от съсобствениците в еднолично негово владение - спрямо останалите съсобственици или спрямо всички трети лица, и съответно кой носи тежестта на доказване на такава трансформация? Допустимо ли е съдът да изгражда своите крайни фактически и правни изводи въз основа на възприет от него правен обичай, без да е бил сезиран със спор за прилагането на обичайна правна норма, без да е проведено доказване на конкретния обичай и без съдът да е обявил конкретния обичай за приложим и ненуждаещ се от доказване като безспорен или ноторно известен на съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

В хипотезата на чл. 76 ЗН относително недействителен ли е актът на разпореждане на сънаследник с идеална част от недвижим имот, ако в наследствената маса има и движими вещи без реална стойност или, чиято стойност е незначителна и абсолютно несравнима с тази на единствения друг актив от наследството?
Следва ли съдът да извърши и обоснове самостоятелна преценка относно това, дали дадена вещ съставлява реален актив на наследството от гледна точка на нейната стойност и според кои критерии следва да се определи тази стойност като значима, за да бъде отчетена в наследствената маса?
Следва ли разпореждането на сънаследника с идеалната част от наследствения му дял, в случаите, когато наследството се изчерпва само с една вещ, да бъде единствено с възмезден характер, за да е в състояние да елиминира ограничението на чл. 76 ЗН?
При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли разпореждането да бъде извършено единствено под формата на чл. 212 ЗЗД или може да бъде друг вид разпоредителна сделка /продажба, замяна и т. н./?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При съдебна делба, приключила с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, допустимо ли е последващо предяване на иск за съдебна делба на същия имот при наличието на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела