Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Колко време от времето на детето следва да се смята за достатъчно, то да прекарва с родителя си, за да се поддържа и развива нормална връзка дете-родител и за да е изпълнено позитивното задължение на държавата по чл. 8 от КЗПЧОС да се гарантира правото на семеен живот на детето и всеки от родителите му?

Прилага ли се правилото за невлошаване интереса на жалбоподателя (въззивник) в производства с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, при положение че първостепенно съображение при постановяване на решението следва да е най- добрият интерес на детето?

Какъв режим на лични отношения е подходящ при наличието на нужда от съхраняване и допълнително изграждане на връзка между родител и дете при отчитане на най-добрия интерес на детето?

Следва ли при постановяване на вьззивно решение, с което се отменя частично първоинстанционно такова въззивният съд да представи мотиви за отмяната и да обсъди всички доказателства?

Следва ли съдът при определянето на режим на лични отношения между родителя, неупражняващ родителските права, и детето да определи специален режим по отношение на празниците и ваканциите на детето?

Длъжен ли е съдът, когаго е приел сьдебно-психологическа експертиза да обсъди заключението й съгласно чл. 202 ГПК и да го съпостави с другите доказателства, събрани в хода на първо- и второинстанционното производство и да изложи мотиви относно доказателствената му стойност?

Кои обстоятелства от значение за интереса на детето следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителски права?

Налице ли е процесуално задължение на съда да събира доказателства с оглед охрана интереса на децата във всеки един момент от развитието на производството пред инстаницята по същество?

Налице ли е задължение за съда служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти- в случая поведението на майката и нейния родителски капацитет, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето?

Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка, особено когато се отнасят до родителския капацитет на единия родител и методите на възпитания?

Длъжен ли е вьззивният съд да установи, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, вкпючително и данните за създаване на пречки за осъществяване на контакти от единия родител спрямо другия, като прецени най-добрия интерес на детето?

Длъжен ли е съдът, при констатация за добър родителски капацитет на двамата родители, да изложи конкретни, ясни и задълбочени мотиви относно решението си да избере да възложи упражняването на родителските права само на единия от тях- майката, както и относно ограничаването на другия родител до минимален режим на лични отношения с детето- въпреки желанието му за пълноценното му участие в живота му и равната му способност да полага преки и непосредствени грижи?