чл. 214 ал. 1 ГПК

Когато първоинстанционният съд е пропуснал да събере служебно доказателства или да даде указания на молителя за възможността да представи в определен срок допълнителна или пълна декларация, респ. доказателства за декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва ли да отстрани този пропуск?
След допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционният съд дължи ли въззивният съд изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими обстоятелства и след това да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати?
Допустимо ли е първоинстанционният или въззивният съдът да откаже освобождаване от такси и разноски, мотивирайки се с предположения за евентуални доходи на молителя?
Допустимо ли е презюмирането на наличие на доходи на ищеца - молител по чл. 83, ал. 2 ГПК, от възнаграждение като управител на търговски дружества или презюмирането на други доходи?
Следва ли въззивният съд да провери дали условията за освобождаване от държавна такса представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел?
Може ли националният съд при преценка дали следва да освободи юридическо лице от държавна такса да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на интереса му, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото?
Когато става дума за юридически лица, може ли националният съд да вземе под внимание положението им, напр. правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата?
При какви условия националните съдилища в България и на база на какви доказателства могат да формират преценка, че в конкретния случай юридическото лице следва да бъде освободено от такса?
Как следва да се степенуват критериите, заложени в практиката на СЕС, обективирана в определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12?
Ако е установено по делото, че нито юридическото лице, нито неговите собственици /крайните и действителните/ имат средствата да заплатят предварително държавна такса, следва ли да се освободи този ищец от задължението за такса, ако решението по иска е предопределящо за това дали ще получи ефективна защита на субективните си материални права?
Има ли значение, че дължимата държавна такса, от която се иска освобождаване, е пренебрежимо малка на фона на предмета на делото, но същевременно са събрани множество данни, че жалбоподателят не може да внесе тази такса поради липса на средства?